Ъгловият обхват е един от основните параметри, описващи фотографския обектив или обектива на астрографа. Той зависи от фокусното разстояние на обектива и от формата на кадъра, с който се работи.

      В практиката често е необходимо да се знае ъгловия обхват по направление на дължината или ширината на кадъра. За целта е необходимо първо да намерим половината от обхвата, разглеждайки правоъгълния триъгълник, на който единият катет (a) съединява проекционния център на обектива с центъра на кадъра, а другият (b) лежи във фокалната равнина, от центъра на кадъра до една от страните му и е с дължина равна на половината от страната L, по направление на която търсим обхвата (т.е. b=L/2).
      Интересува ни стойността в градуси на острия ъгъл между катета а и хипотенузата, намиращ се при проекционния център на обектива, чиято удвоена стойност е търсеният ъглов обхват по направлението L:

      В следващата таблица са дадени ъгловите обхвати на различни обективи по диагонала, дължината и ширината на кадър с формат 24x36mm (лайка-формат). Стойностите са пресметнати по горния метод, като за нормалните и широкоъгълни обективи закръглението е до цял ъглов градус:

      При много от късофокусните фотообективи се наблюдават големи разлики между изчисленият по горния метод ъглов обхват и реалния. Така например за широкоъгълен фотообектив тип "рибешко око" с f=16 mm се обявява ъглов обхват по диагонала на кадъра 180°, докато изчисленият по горната формула би бил 107°! За "рибешко око" с f=8 mm се декларира обхват също 180°, но в кръгло зрително поле, вписано изцяло в границите на кадъра. Тези разлики се дължат на особености в оптиката на тези обективи, водещи до големи изкривявания в геометрията на образа.