КАК ХИТЛЕРА И САТЪРА СТАНАХА ЧЕСТНИ
ГРУПИРОВЧИЦИ
•
Министър Бонев извика шефа на групировката ЦВИК Христо
Хитлера с цел справяне с престъпността.
- Ех, Христо, Христо - подхвана го изтънко той. - От
мен да знаеш, че доброто е хубаво нещо, а злото е лошо нещо. Много по-добре
е да си добър, отколкото да си лош. - Че какво му е хубавото на доброто?
- изненада се Хитлера. - Ами виж, огледай се например. Птички пеят,
агънцата блеят. Цъфтят цветя. Гущерчета са изпълзели на припек. Радвай
се. Режи им опашките, вместо да правиш зулуми, далавери и рекет. Не
е ли прекрасно? Християн Хитлера се огледа наоколо. Една тънка, забравена
струна нежно звънна в привидно каменното му сърце. Издайническа сълза
се заби в долния ляв ъгъл на окото му. Хитлера си спомни разпътния си
живот и избухна в горестен, но пречистващ плач. Е, сега отказваш ли
се от престъпността? - възползва се от момента министърът. - Ще станеш
ли честен групировчик? - Ами не знам - изхълца Христо, - ти докосна
най-тънката струна на сърцето ми, но нещата са дебели. Трябва да си
помисля. - Мисли. Давам ти срок до другата събота. - А не може ли до
неделя? Точно в събота имам да застраховам две банки и една млекарница.
- Не. В събота до 12 на обяд. - До шест следобед. Двамата поспориха
малко и накрая се съгласиха точно в три и половина следобед престъпността
да бъде изкоренена. Христо Хитлера извика подчинения си колега Сотир
Сатъра, за да го напъти в новата линия. Той започна с доброто и злото,
с агънцата и птичките и още преди да стигне до цветята, Сотир избухна
в горестен, но пречистващ плач. - Поплачи си - утеши го Хитлера, - но
не забравяй и за работата. До събота трябва да си застраховал млекаря
и банките. Смажи ги. Накълцай ги. Направи ги на кайма. И ако видиш случайно
гущерче, отреди му опашката. Като се сети за горкото гущерче, Хитлера
също избухна в ридания. Така с плач и скрьб, но с нова надежда и вяра
в доброто Хитлера и Сатъра станаха честни групировчици. В събота, в
три и половина следобед.
20 март 1997