ЧУДНИ И СЛАВНИ ДЕЛА
•
Не много отдавна, само допреди няколко месеца, с упоителна
наслада и комсомолско усърдие вицепремиерът Николай Василев бичуваше
корупцията сред бившите управляващи, привеждайки всеизвестния пример
с един никому неизвестен чиновник от Министерството на икономиката с
тогавашен началник Петър Жотев. Та обясняваше ли, обясняваше Василев
как чиновникът, не се знае точно кой, се обадил на една фирма, не се
знае точно коя (но май че полска била тая фирма) и поискал чиновникът
200 хиляди долара подкуп за приватизацията на не се знае точно какво,
ама май това била Варненската корабостроителница. Пък то, изглежда,
не били 200 хиляди долара, а били 2 милиона, това по-късно щяло да се
уточни, когато всичко се разкрие, обеща Николай Василев.
Обещаното от вицепремиера, разбира се, не се сбъдна,
както не се сбъдна всичко обещано от Николай Василев. Никакъв чиновник
не беше разкрит, но затова пък беше закрито едно парламентарно заседание,
на което вицепремиерът Василев трябваше да отговори на въпросите на
Петър Жотев за подкупа и неизвестното чиновниче. Та занима се с този
случай парламентът, проведено бе закритото заседание и целият случай
бе прикрит, защото започнаха да разбират хората, че Василев плещи като
най-долнопробна махленска клюкарка, след това маже и размазва, клевети,
прави долнопробни интрижки и други, не много хубави и чисти работи,
за които си има органи – МВР и прокуратура. Приблизително така се изрази
и Василевият началник – всеизвестният господин Симеон Сакскобургготски:
“А пък за интрижки, клевети и, нека си го кажем, други не много хубави,
чисти работи, има си органи – МВР, прокуратура” – каза той.
Само че всеизвестният господин го каза не по повод изцепките
на Василев, а по повод писмото на един руски търговец, който обвини
приятеля и любимеца на Николай Василев, отрупания с почести, придобивки,
бонуси и привилегии шеф на “Булгартабак” в рушветчийство.
Чудни и славни са царските дела, а пък премиерските още
повече, когато се вършат от Кобургготски. Диви им се човек и не ги разбира.
Защо писмото на руския търговец до премиера да е интрижка, а пък клюките
на Николайчо не? Ами търговецът е известен за разлика от анонимния
Николайчов чиновник, подписал се е с името си и е написал писмо до премиера
на републиката, а не е разпространявал слухове из коридорите на властта
като Николай Василев. Освен това той не бърза да прикрие и да замаже
случая като Николай, а запознава с него цялата общественост и носи отговорност
за думите си. Търговецът, г-н Гевондян, не е от неизвестна фирма като
осведомителите на Николайчо и за разлика от него е готов да представи
доказателства за разкритията си. Та защо царят, лидерът и премиерът
не обвинява вицето си в “интрижки, клевети и други, не много чисти работи”,
а обвинява руския търговец, си остава една много тайнствена царска промисъл,
която човек много лесно може да разгадае, стига да не е придворен депутат,
царски слуга или пък баба Гица от Тутракан, която все още се надява,
че Симеон ще є вдигне пенсията.
Просто юпчето Василев и величеството Симеон са от едно
правителство, от една партия, от един царски двор, от един джинс, от
една порода, от един дол дренки и водят една и съща политика на “интрижки,
клевети и, нека си го кажем, други не много хубави, чисти работи”, но
докато съответните органи са в техни ръце, могат да си погазват и конституцията,
и законите, могат да си водят тайни заседания, да предават държавни
тайни и да взимат рушвет, без да се безпокоят от каквито и да било разкрития.
11 април 2002