ЕВАЛА, ВАСИЛЕВ, МАШАЛА, НИКОЛАЙ!
•
Какво може да бъде общото между едно юпи и Бай Ганьо?
На този въпрос малцината запознати с коридорните тайнства на българския
обществено-политически живот тутакси ще отговорят: „Едно юпи и Бай Ганьо
могат да имат нещо много общо и това нещо е Николай Василев. Потен и
запъхтян, Бай Ганьо гони влака, защото в него си е оставил килимчето,
зер да не стане зян. Николай Василев пък поръчва да му натоварят на
влака разни оставени в Англия вещи и домашни потреби - зер да не станат
зян. И тук не е изненадата в това, че заветната мечта на българските
юпчета, преуспелият в чужбина бизнесмен, постигналият слава и богатство
отличник, оправният новобогаташ, печеловникът на мама, поразяващата
уста и политическата надежда на чичо Киро от село си докарва три кубически
метра шкафчета, ковьорчета и домашни потреби чак от далечния и мъглив
Албион, да не се затрият там напразно. Изненадата е в това кой заплаща
превоза.
Чутният богаташ не се охарчва със свои пари. Светлият
пример за българските юпчета не ще да се бръкне в собствения си джоб.
Печеловникът на мама с годишна заплата 700 000 паунда, което е повече
от милион в долари и левове, се скръндзави за някакви си 2140 долара.
Постигналият слава и богатство отличник тарикатски прехвърля сметката
върху други. Политическата и житейска надежда на чичо Спиро от село
не си плаща сам превоза на личните вещи, ами натоварва с харчлъка Министерството
на икономиката. Тоест пак данъкоплатецът плаща за касетофоните и ковьорчетата
на Николайчо. И чичо Киро от село, и той се ръси с жълтите си стотинки.
„Имал си бол пари, платил си“ – дума Бай Ганьо, като успее да измъкне
парите на някого. „Имало министерството бол пари – платило“ – сигурно
си дума и светилото на жълтата икономика.
Но приликите между юпчето и Бай Ганьо свършват дотук.
Оттук нататък в сравнение с вицепремиерчето Василев Алековият герой
решително се извисява със своето нравствено превъзходство, духовна чистота
и скромност. Защото Бай Ганьо не се хвали, че гони килимчето си в името
на националните интереси и за благото на българския народ. Ходи из Европа,
гони си интересите, урежда си далаверите, търси си авантата, удря кьоравото
и не заявява на връщане, че прави велика жертва пред олтара на отечеството.
И щом изкалъпи някоя тъмна сделка, не бие барабан на мегдана,
а се попритулва из кръчмарските ъгли, щото си има все пак някакво понятие
за кумова срама човекът. За нашто юпче обаче такива понятия като кумова
срама са някаква възрожденска отживелица. Бие си юпчето барабана баш
насред мегдана, появява се в централните новини на националната телевизия
и почва да се хвали как уредил приятелчето си за шеф на „Булгартабак“
с такива привилегии и бонуси, с които не се е удостоявала и любимата
наложница на китайския император Че Уан Ти от династията Цин. Единствено
Любка Качакова се възмути от наглостта му, за което започнаха да се
отнасят към нея като към някаква съвременна мунчовица, а иначе жълтото
мнозинство ръкоплеще, а народното мнозинство блее и сякаш одобрява нахалството
му с думите на Алеко „Евалла на туй момче, всичките ни излъга“. А лъжите
на вицепремиера Николай Василев започнаха да надминават и тези на патрона
му Сакскобургготски. Не се знае дали измежду благородните предци на
Симеон фигурира и Барон Мюнхаузен, но небивалиците на премиера и на
вицепремиера все повече припомнят прочутия смехотворен персонаж. Помни
ли някой как Николай Василев беше уредил в България да се построят заводи
на „Пежо“. Нито помни някой, нито пък се разбра, че „Пежо“ наистина
построи заводи, само че в Чехия. Ами сеща ли се някой как Николай Василев
привлече цели седем стратегически инвеститори за Варненската корабостроителница.
Никой се не сеща, никой не помни, а малцина разбраха, че от всичките
седем не дойде нито един, та вицепремиерът сам трябваше да си я купува.
А смисля ли някой след пространните му хвалби за небивалите му успехи,
че данните от Националния статистически институт показват спад на производството,
спад на износа, спад на потреблението и наченки на стагнация. Никой
не помни, никой се не сеща, малцина смислят, а мнозинството, и не само
жълтото, се омайва от всичко, дето успява да излюпи Симеоновото юпи,
гледа го в поразяващите уста и сякаш му дума: „Евалла, Василев, машала,
Николайчо“. „Е как след всичко това Николай Василев да не бъде многократно
по-нагъл от Бай Ганьо?!
8 април 2002