КАК ДА ДИШАМЕ В РЕАЛНИЯ СВЯТ
•
Казал му на Желю някакъв си човек, който пък го чул от друг някакъв
си човек, че като гласували вота против Филип Димитров, трети някакъв
си, още по-друг човек бил чул Филип да казва: "Дано не ме изберат".
И това му е аргументът на Желю, че СДС само си дало властта. По националното
радио го издрънка президентът.
На мен пък, Желю, една жена ми каза, че си бил турчин.
Друга жена пък ми го потвърди. Трети прибавиха, че и цялата ти фамилия
били турци. Ама аз, Желю, за разлика от теб не ходя да ги дрънкам тия
дивотии по националното радио. Напротив, защитих те от разните още по-
други някакви си кривозащитници, дето ти туриха и фес на главата. И
знаеш ли защо, Желю? Защото съм човек. А пък ти изпълзя нагоре и стана
институция. Хукна да клюкариш и интригантстваш барабар с банишорските
тарикати. Какво ли не прави институцията от човека! И Господ може да
направи от него. Така едно време императорчето Калигула го обявили за
Господ-Бог вседържител. Най-висшата институция. И почнали да се молят
на императорчето като на Господ. Дарове му принасяли. Храмове му съградили...
Калигула пък предложил коня си за сенатор. И всички гласували
за него. Само мир и рахат да има. Така влязъл конят в народното събрание.
„Господин депутат" почнали да го наричат. Уважавали го римляните. Нищо
че правел купчинки върху мозайката. Ми това вече не било кон. Било институция.
А институциите трябвало да се уважават. За да не се катурне империята.
На мен пък, Желю, ми пука за институциите. И не защото
Римската империя се срути барабар с всичките си многопочитаеми институции.
Ами защото това Народно събрание, Желю, е опасно за България. Създава
заплаха за националната сигурност. Накърнява престижа на страната. Точно
с такава формулировка излезе, когато трябваше да излъжеш по „случая
Мишев". Ама това не е „случай Мишев", бе господин Желю. Това си е твой
случай. Нали самият ти каза, че „Съветник на правителството не е замесен,
не е забъркан в оръжеен бизнес. Настоявам това изрично да се каже. Смятам,
че когато стане гаф, трябва да имаме доблестта да си го кажем". Само
че ти нема тая доблест. Отметна се. И стана съучастник в лъжата. Защо
бе, Желю? Да си спасиш интриганта Аспарухов? Нещо много ти паснаха на
сърцето интригантите бе, Желю. Или да си запазиш чиста институцийката.
Да не се виждат купчинките, дето сенаторът-кон ги пуска. Криеш ги, Желю.
И твоите цензори ги крият. Ама те смърдят. И лъжата смърди. А Филип
Димитров заради тия лъжи поиска вот на доверие. Длъжен беше. За да види
ще изхвърли ли Народното събрание купчинките, дето твоите интриганти
нацвъкаха. Не ги изхвърли. Заголи задник и още по-големи ги направи.
Още по-миризливи. На скрито- покритото си заседание. Уж никой да не
види. И да не чуе. Вярно, Желю. Ни се чува, ни се вижда. Ама смърди.
Вони, та се не трае.
Знам, Желю, знам... Долно е да се пише така за човека.
Гадно е. Но нали точно така пише любимата ти свободна преса. Дето СДС
й обяви война. Дето я каниш на пикници по боянските ливади. Та и аз
като нея. Върнах се в реалния свят, както призова Николай Василев. Да
ти стана и аз любимец като пишурковците от „Труд" и „168 часа". Белким
и мен поканиш на пресконференция. Да приседнем всички на полянката в
дух на национално помирение. Да си говорим сладко-сладко за луди, психопати,
педерасти. Мед да ни капе от устата. Е, като несвикнал ще ми бъде отначало
неудобно. Но ти като институция ще ми помогнеш да преодолея всички притеснения.
Да се върна в реалния свят. При безсрамието, наглостта, лъжата и псувните.
А може би все пак, Желю, ако си направил гаф, ще имаш
доблестта да си го кажеш. Да се противопоставиш на лъжата. Да се прочисти
поне малко въздухът от смрадта. За да може да се диша в тоя проклет
реален свят, щом ще трябва да се връщаме в него.
8 юли 1993