ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЛУКА... НОВИЯ

В началото бе хаос и газ се разстилаше над тундрата.

И рече Черномирдин: "Да бъде газопровод и дружество "Топ енерджи". И дружеството биде. Беше ден, беше нощ - 23 май.

И рече Черномирдин: "Да му бъде Луканов началник." И Луканов му биде, защото знаеше, че газта е добро. Беше ден, беше нощ - 27 май.

А един седесей го попита, изкушавайки го: "Да плащаме ли сега на Луканов, след като той обяви мораториум върху плащанията?" А той показа една акция и рече: "Не е ли тя на Луканов? Отдай прочее Лукановото Лукану и Лиловото Лилу." Който има уши, да подслушва. Който има очи, да мижи. Който има глас, да гласува. Който има ум, да се изуми.

По-после дойде и словото. Словото бе у Клара, а Клара бе у телевизията и телевизията бе у Клара, и радиото също. Всичко чрез нея стана и без нея не стана нито едно от онова, което е станало. И сиренето стана осемдесет лева, и инфлацията стана 1 на сто. Мнозина не й повярваха.

Видя той тогава, че главният шестак Цвятко Цветков е паднал от поста си. И рече му: "Цвятко, стани!" И стана Цветков пак началник. Чак тогава повярваха. А той им рече, за да ги утеши: "Всички вкупом съгрешихме и всички банкери станахме. Много вина имаме, много мезета ще трябват." И питаха го: "Какъв е законът?"

А той стана и каза и като каза, рече и като рече, седна и като седна, гласува: "Не пожелавай имота на ближния си. Запиши го в орсовка." И питаха го още: "Как да се молим?" А той им рече: "Луканов баш, който си по върховете. Да се свети имиджът ти, да бъде волята ти и да пребъдат дружествата твои както във Виена, така и в България. Хлябът, дето си е наш, давай ни го всеки ден, а не като през оная зима. И прости ни греховете, както Дойчебанк ти прости дълговете.

Така да се молите. Защото аз съм газопроводът, аз съм истината и животът. Аз съм пътят, аз съм въгледобивът. Аз съм икономиката и политиката." Който има уши, да му се отрежат. Който има очи, да се избодат. Който има зъби, да се озъби. Който има гуша, да се нагуши. Който има ум, да се изуми.

31 май 1995