ОСОБЕНИЯТ СЛУЧАЙ "СИМЕОН"
•
Фотографите и психолозите знаят един доста впечатляващ
начин за разкриване на хорските тайни. Те са забелязали, че човешкото
лице не е симетрично и лявата му половина не съвпада с дясната. Затова
като се направи изкуствено съвпадение между двете половини се получават
две нови лица, които отговарят на скритите и често противоположни качества
на дадена личност. Министър председателят Симеон Сакс Кобургготски е
достатъчно таинствена, противоречива и дори причудлива личност. Затова
с гореописаната фотографска манипулация се опитахме да проникнем поне
донякъде в особеностите на психиката му.
В интервю пред седмичника “Капитал” Симеон Сакскобургготски
показа нови, макар и очаквани, особености на своята необичайна личност.
“Винаги имам чувството, че хората мислят, че след 800 дни ще стане някакво
чудо” – споделя той. В случая чувството му не го лъже. Хората очакват
след 800 дни България да излезе от икономическата криза, защото всяка
страна е като едно предприятие, което може да стане печелившо и проспериращо
за 800 дни. Всички българи знаят кой сравни България с предприятие и
кой є обеща благосъстояние “само след 800 дни”, които май вече приближават
400. Всички освен един – господин Сакскобургготски. Толкова пък да не
помниш какво си казвал и какво си обещавал пред цял един народ само
преди година, не е само късопаметство. Това си е направо липса на памет.
Защото всички помнят кой обеща “бърза и качествена промяна на стандарта
на живот у нас чрез постигане на функционираща пазарна икономика”. Всички
помнят прочутото “незабавно и несимволично увеличение на заплатите”.
Освен Симеон. И това вече го нарежда сред особените случаи. Защото забраванковци
има много. Но само при случая “Симеон” толкова късопаметен човек е станал
министър-председател. Той зачудва и със следните откровения :
“Популизмът – това го знае всеки, има и учебници на тези
теми – много лесно е да се използва... Особено в по-сложни икономически
моменти... – след кризата през 1929 година и след Първата световна война.
Има, навсякъде има такава възможност и такива личности – да се появят,
да наберат сила, има и условия за това.”
Тези пламенни и мъдри слова против популизма не ги е казал
някой върл противник на Кобурггота. Тия думи ги е издумал самият ми
ти Симеон Сакскобургготски. Същият, който много лесно използва популизма
в една по-сложна икономическа обстановка – прехода на България към пазарна
икономика, за да се появи и за да набере сили. И който говори така,
сякаш казаното за популистите не се отнася до самия него и сякаш той
няма нищо общо със самия себе си. Звучи малко психарски. Защото става
въпрос за Симеон, който може да сащиса дори опитни политолози и психиатри
с потресаващи словеса като тези:
“Популистът е много пъти безотговорен. Аз в това отношение
съм толкова критичен и толкова внимавам в изказванията си, че не бих
си позволил от уважение към публиката да кажа нещо, което не е реализуемо,
или нещо, което е само пожелателно мислене”...
Какво ще стане, ако от уважение към публиката Симеон си
спомни всичките нереализуеми, невероятни, безподобни, неизпълними, пожелателни
и непостижими обещания, които наниза едно след друго, за да спечели
изборите? Ами раздвоената му личност ще срещне самата себе си и ще потъне
като в черна дупка. Както биха казали психолозите “СвръхАзът” му ще
срещне “Аз-а” и двамата ще останат ужасени един от друг. Ще последва
срив на личността. Затова личността е принудена да живее в някакъв свой
измислен свят, който в никакъв случай не трябва да се среща с действителния.
И за да не се срути, за да не изчезне, за да не погине като такава,
личността е принудена да си верва. Да верва на своите собствени безсмислици
и небивалици.
Проблемите на личността са все пак личен проблем. Но когато
един случай като Симеон е на власт, той се превръща в проблем на всички
ни. За разрешението му можем да потърсим опора в най-смислените думи,
произнесени някога от господин Сакскобургготски. Те са:
“Бог да ни помага” – София, 6 април, 2001 година.
31 май 2002