ШУМОТЕВИЦА БЕЗ НАДЗОР
•
Какво ли би се случило, ако съвсем неотдавна, само допреди
шест месеца, вторият човек в държавата беше заповядал на Националната
телевизия веднага да си промени програмата, за да излъчи едно предаване
специално за него, в което един специално подбран от него журналист
да зададе специално измислени от него въпроси, на които той надълго
и нашироко да отговаря. Какво ли би станало, ако специално предаване
си беше измислила Надежда Михайлова, за да се похвали с успехите си
във външната политика. Би се развихрил, разбира се, невиждан обществен
ураган. Първи биха поразили управляващите с благородния си гняв така
наречените дежурни интелектуалци. Стефан Цанев например би се издежурил
не само с добре платена статия, но и с потресаваща пиеса, в която зловещата
отрицателна героиня Надежда Михайлова тъпче в краката си свободата на
словото и надява на врата на българския народ позорен хомот, превръщайки
го в три синджира роби. След него Недялко Йорданов би спретнал убийствени
частушки, където „живот“ щеше да се римува с „хомот“, „Надежда“ с „грозно
от телевизора поглежда“. След това с дитирамби, оди, метафори, анжамбмани,
филипики, афоризми, мюзикъли и оксиморони щяха горко да завопият за
изгубената свобода на словото и Дончо Цончев, Виктор Пасков и всички
останали творци, певци и инструменталисти, които още от Живково време
си се покриха с неувяхваща слава. А пък Вежди Рашидов може би щеше да
извае един продупчен в средата квадратурен тъпообемник, символизиращ
тъпчещата свободата на словото Надежда Михайлова. Сегашната началничка
на СЕМ Маргарита Пешева пък не само би написала три обемисти телевизионни
тома, разобличаващи постъпката на външната министърка, но дори би намерила
и двама души да ги прочетат. И „Каналето“, и Слави Трифонов щяха да
разобличат това нечувано нахалство на властимащите в цели купища предавания,
като някое от тях би се получило дори остроумно. В Националното радио
щяха да нищят случая и да ругаят външната министърка 24 часа в денонощието,
плюс още половин час, в който да пускат „Лет ит би“. След това всички
професионални журналистически организации, таксиджиите включително,
щяха да организират протестни демонстрации и да пратят протестни писма
до правителството, президента, парламента, Брюксел, Панама и Тора Бора.
Дори биха качили протестните си писма в междузвездна ракета, заедно
с песента „Излязъл е Желю хайдутин“, та цялата вселена да узнае колко
лошава е Надежда Михайлова и как тъпче тя словото.
Но това, което не направи преди време Надежда Михайлова,
сега го направи Стоян Ганев. Промени програмата на телевизията и си
организира собствено предаване, за да се похвали с небивалите си външнополитически
успехи. И какво направиха тези, които се представяха за интелектуалци,
бунтари, борци за свобода, граждани и журналисти с будна съвест? Нищо
не направиха. Затраяха си. Последва едно потискащо, тъпо, покорно, долно,
подло, раболепно, унизително и позорно мълчание. Което показва, че всичките
тези интелектуалци, бунтари, граждани и народни трибуни всъщност са
били само покорна рая, останала без султан, и мижитурки, останали без
водач. И никакво гражданско общество не е имало в България, а само тревожна
шумотевица на останали без цар поданици. Сега, като си намериха царя,
султана и водача, поданиците могат само да благоговеят пред всяко скудоумно
изказване на Симеон, пред всяка изцепка на муунисткия му съратник Стоян
Ганев.
4 януари 2002