ТАЛАНТИ
•
Правителството на кървавия Костов злобно заръфа нежните
цветя на българската интелигенция и ги захвърли в затворите. "Убийци!
Убийци!" - викат на импровизирани митинги писатели, поети, поетки,
скулпторки и таксиджии, и искат оставката на престъпното Костово правителство.
Такива щяха да бъдат реакциите на вестниците, на обществото,
а и на така наречените интелектуалци, ако бяха арестували Вежди Рашидов
не сега, а по времето на Костов. То и сегашният арест на Рашидов пак
може да се свърже с някоя машинация на зловещия Костов, но муунистът
Ганев не се досеща да мууне една такава муха в главата на обществото.
А докато все още не се е досетил, законодателното ни тяло трябва тутакси
да се размърда и да реши със закон въпроса за правата и отговорностите
на талантливите хора. Тук не можем да се осланяме на световния опит.
В САЩ, ако някой посегне на полицай, веднага го гръмват, независимо
дали е писал гениални романи, или пък клозетни надписи. При изнасилване
пък те осъждат като нищо, независимо че може да си голямо нещо, да си
много прочут или пък да си световен шампион по бокс например. Същото
е и в Европа, където популярни и обичани футболисти позорно изтърпяват
присъди, ако са съгрешили, че се извиняват на феновете си отгоре на
всичко. В България не е така. Тук всички сме интелектуалци и всички
сме ако не гениални, то поне талантливи. Следователно правата ни трябва
законодателно да се определят от таланта и заслугите ни пред обществото.
Ако някой има някакъв дребен талантец, той би трябвало да има право
на някое дребно безнаказано престъпленийце. Ако може да изсвири без
грешка "Фюр Елизе" на пиано например, то би трябвало да може да изпотроши
прозорците на съседа и да му изяде кучето. Ако пък е голям талант и
прочут скулптор, то би трябвало да има право безнаказано да набива една
дузина полицаи годишно, да троши определено количество кръчми месечно
и да паркира колата си върху краката на определено количество бабички
седмично. Ако ли пък някой има големи заслуги пред хората, ако те го
обичат или пък ако го обича Емил Кошлуков, то такъв човек несъмнено
представлява национална ценност и трябва да има правото на едно убийство
годишно, стига да убие жертвата си бързо и безболезнено, или пък поне
на едно изнасилване, стига то да мине без много крясъци и увъртания.
Така че да работят законодателите...
4 декември 2001