АВТОКОЛИМАЦИЯ, АВТОКОЛИМИРАНЕ - похват, използван в някои оптични прибори, при който образът на даден обект се построява в равнината, в която се намира самият обект (т.е. фокалната равнина на прибора съдържа и обекта). Това става след фокусиране с отражение от оптична система, съдържаща огледало. Пример: образът на обект, намиращ се в двойното фокусно разстояние на вдлъбнато огледало се построява на същото разстояние от огледалото (т.е. също в двойното фокусно). Така обектът и обърнатият му действителен образ се покриват или са в непосредствена близост в една фокала. Похватът е удобен за построяване на образа на скали или стрелки (влизащи в устройството на различни оптикомеханични измерителни прибори), които трябва да се наблюдават заедно със самата скала за отчитане на премествания, поради промяна на ъгъла на огледалото, свързано с измерителния механизъм на прибора. Такива прибори са например вертикалните и хоризонтални оптиметри.

      Чрез автоколимация лесно можем да фокусираме на безкрайност далекогледна тръба с осветен кръст пред окуляра, като я насочим към плоско огледало:

      Лампичката или светодиодът 1 осветява жичния кръст k, разположен близо до предния фокус на окуляра 2. Наблюдателят първо фокусира окуляра чрез движение на тубуса му 3 докато види ясно кръста, монтиран неподвижно в главното тяло 4 на прибора. Подобно на окуляра се фокусира и обективът 5, чрез движение на собствения му тубус 6 спрямо тялото 4, респ. и спрямо кръста.
      Част от светлината отразена от кръста k (предствена с жълти лъчи) напуска обектива 5 и се отразява в почти перпендикулярното плоско огледало 7, след което отново попада в обектива (отразените лъчи са предствени в зелено). Обектива 5 се фокусира докато наблюдателя види ясно в окуляра образът k' на кръста k. Тогава и кръста и неговият образ се намират в една фокала.
      Ако огледалото 7 е точно перпендикулярно на главната оптична ос на тръбата, кръстът k ще припокрива изцяло образа си k', защото при автоколимация, обекта и образът му са в мащаб 1:1. При такава фокусировка, светлината между обектива и плоското огледало е във вид на успореден сноп, т.е. тръбата е фокусирана на безкрайност.

      Обикновено кръстът е монтиран в предната част на самия окуляр или е поставен в прекия фокус на обектива, но и двата варианта си имат недостатъци: В първия случай, ако наблюдателят има зрителна недостатъчност (далекогледство или късогледство) и работи без очила поради необходимото късо очно разстояние, той няма да вижда ясно кръста. Във втория случай, ако наблюдаваните обекти са различно отдалечени от обектива, техните образи ще се построяват на различни образни разстояния зад него, т.е. няма да бъдат винаги в равнината на кръста! Затова възможността за независимо фокусиране на окуляра и обектива спрямо кръста е идеалният вариант, но това усложнява конструкцията на прибора.

      При някои прибори за точни измервания - инструментални микроскопи и др., вместо единичен кръст, в предния фокус на окуляра е разположен кръст с деления или мерителна мрежа от няколко линии, разчертани върху плоска стъклена пластинка. Нерядко тази мрежа е подвижна - окулярната глава на прибора е снабдена с микрометрична система със скала и нониус за измерване на разстояния или отчитане на ъгли.