ПРОНИКВАЩА СПОСОБНОСТ НА ТЕЛЕСКОП
Невъоръженото човешко око е в състояние да види звезди до около 6m, ако наблюдаваме в ясна и безлунна нощ. Диаметърът на зеницата на добре адаптираното към мрака око е около 7 mm. Телескоп, бинокъл или зрителна тръба с диаметър на обектива 50 mm, събира около 50 пъти повече светлина от окото (тъй като 502/72 =2500/49 =51), а телескоп с диаметър 50 см - около 5 100 пъти повече. Следователно колкото диаметърът на обектива е по-голям, толкова по-слаби звезди (и в общия случай - по-далечни) стават достъпни за телескопа.
За да преценим какъв диаметър на обектива е нужен, за да видим звезди от една или друга звездна величина, първо трябва да знаем звезди от коя величина са достъпни за обектив с определен диаметър.
Например с обектив с диаметър 64 см могат да се наблюдават звезди до 15m включително. За да преценим какъв диаметър D на обектива ни е нужен за да наблюдаваме звезди от следващата 16m, които са 2.51 пъти по-слаби, пресмятаме:
D2/642 =2.51
откъдето
D2 =2.51*642 =10280.9
Квадратен корен от тази стойност ще ни даде търсеният диаметър: D =101.4 см.
Изобщо, за да видим звезди от всяка следваща звездна величина, трябва диаметърът на обектива да е с 1.58 пъти по-голям (1.58 = квадратен корен от 2.51).
Вижте и темата Видима и абсолютна звездна величина, светимост на звезда.
Казаното до тук обаче се отнася само за звездите, които поради голямата си отдалеченост от нас, изглеждат като светещи точки в окуляра, дори и при най-голямото увеличение на телескопа! За обекти, имащи видими ъглови размери (планети, Луна, звездни купове, дифузни мъглявини, галактики, комети и др.), вече е от значение светлосилата на обектива и увеличението на телескопа.
Например ако наблюдаваме дадена галактика и повишим двойно увеличението на телескопа (като заменим окуляра с два пъти по-късофокусен или сложим леща на Барлоу 2х), то яркостта на образа в окуляра ще спадне 4 пъти.
Освен проникващата способност, с увеличаване на диаметъра на обектива нараства и разделителната способност на телескопа.
Вижте също: Фокална равнина, Главна оптична ос, Главна фокусна точка, Относителен отвор, Светлосила, Увеличение, мащаб на изображението, Изходен отвор (изходна зеница), Леща на Барлоу, Окулярна проекция.