Спектроскопията е мощен научен метод с голямо приложение в много области. Нерядко тя дава единствените надеждни методи за химически анализ на веществата и за определяне тяхното състояние - йонизирано или не. В астрономията например, спектроскопията дава сигурни методи за изучаване химическия състав и възраста на звездите, собственото им движение в пространството, околоосното им въртене и още много други техни свойства. Използвайки спектроскопски способи, Хъбъл е открил разширението на Вселената.
      В тази страница съвсем импровизирано демонстрирам принципите, на които се базират методите в спектроскопията - разлагането на светлината, излъчена или отразена от изследвания обект, чрез призма или дифракционна решетка и анализиране на така получения спектър.
      Показаните тук снимки са направени със собственоръчно конструиран призмов спектрограф, в чиято конструкция влизат обикновени фотообективи, една триъгълна стъклена призма и несложна носеща конструкция, позволяваща нужните настройки.

      Виждат се ясно отделните максимуми в спектрите на двете живачни лампи, монтирани на сградата. Максимумите са на фона на по-слаб непрекъснат спектър. По-ярките непрекъснати спектри са на обикновени лампи, видими през прозорците на домовете.

      Снимките са получени с обективна призма от боросиликатен крон (стъкло марка С-20) с коефициент на пречупване n_D=1.510 (за средата на натриевия дублет l_D=589.3nm), средна дисперсия n_F - n_C = 0.00805 и число на Аббе n=63.4. Ъгъл на пречупващия ръб на призмата 45°. Пречупване за l_D 25.6°, при минимална девиация на призмата, фиксирана така пред телеобектив Pentacon 4/200 MC.

Описание на цветовете и дължините на някой от по-ярките линии на живака във видимата област:

червена - 623.44nm
тясна двойка оранжеви - 576.96 и 579.07nm
светло зелена - 546.07nm
синьо-зелена, слаба - 491.60nm
синя - 435.83nm
виолетова - 407nm
виолетова - 404nm

      Спектри на линейни мълнии, заснети при буря с обективна призма. В тях се виждат няколко по-ярки максимуми (зелен и червен) на по-слаб непрекъснат фон. Долу се виждат накъсаните спектри на 2 близки живачни лампи от градските светлини.
Телеобектив Pentacon 4/200 и гореописаната призма, монтирана пред него.

      Пред обектива на камерата се поставя призма с такива размери, че да покрие възможно по-пълно дейтващия му отвор. Светлината от отдалечен обект се пречупва с дисперсия през призмата. Обектива фокусиран на безкрайност, построява спектралното изображение във фокалната равнина на фотоапарата. Ако светоизточника е точков (звезда, далечна лампа) е възможно да се регистрират достатъчно добре отделни линии в спектъра му.

      Първият нормален фотообектив (Pentacon 1.8/50, Helios-44M-4 2/58 или др.) построява изображението на обекта във фокалната си равнина, в която лежи процепа на спектрографа. Преминалата през процепа светлина се привежда в успореден сноп от колиматора - фотообектива Т43 4/40 от Смяна-8М и се пречупва през призмата. Разноцветните, успоредни сами за себе си светлинни снопове попадат в обектива на камерата - Pentacon 4/200 MC, който е фокусиран на безкрайност. Така спектралното изображение се построява във фокалата на SLR-камерата.

      Sony CCD-матрици - страница (на руски) с описание на характтеристики и методи за тестване на CCD-матрици - спектрална чувствителност, разделителна способност, шум и др.