[Хронология на по-ярките комети 1970 - 2002 г.]
      [Двете пролетни комети през 2004 г. и изненадата - неочакваната трета комета на Бредфилд]
      [Други източници на информация за комети]
      [Фотографиране]
      [Избор на наблюдателно място]
      [Другата алтернатива - зарисовките]

Статията е публикувана във в. Телескоп, с продължения в бр. 5 и 12 / 2004 г. и в информационният бюлетин "Комети", бр. 1 / март 2004 г., издаван от наблюдателна група "Комети" към НАОП "Николай Коперник" - Варна.

      Появата на бляскава комета в нощното небе е привличало вниманието на хората още в древността. Тези явления са били отбелязвани в летописи и са пораждали различни емоции, според разбиранията, представите и суеверията тогава. Най-често шествието на нова комета по небето е било свързвано с предстоящи природни бедствия, епидемии, смърт на владетели, въстания, залез на цели империи и всевъзможни други нещастия!
      В наше време преминаването на ярка комета е също значимо събитие, ангажиращо многочислена армия от астрономи - професионалисти и любители, както и множество любопитни хора. Пристигайки от дълбините на космоса, тези странни обекти с непредсказуемия си вид придават разнообразие и динамика в спокойната величествена картина на звездното небе. Всяка една комета е уникална с някакви свои отличителни белези - структура, развитие, небесен път, блясък и пр., затова те ни карат в продължение на много нощи да ги проследяваме, фотографираме и описваме, черпейки ценни сведения за тях като фактология и лични впечатления!

      Кратка хронология

      Нека хвърлим бърз поглед назад за да си припомним някои от последните по-ярки комети, на които сме били преки свидетели. Може би това ще ви върне в спомените от ученическите или студенските ви години, когато вероятно за пръв път сте отправили взор към небето!

      По-възрастните читатели ще си спомнят ярката комета Бенет (Bennett) от 1970 г, която се е наблюдавала през пролетта.

      През 1973 г. се е появила кометата Кохоутек. Тя е преминала през перихелия си на 28 декември 1973 г., като след тази дата е била наблюдавана т.нар. "антиопашка".

      През февруари и март 1976 г. преди изгрева се е наблюдавала кометата Уест (West), която се е отличавала с ветрилообразната си прахова опашка.

      Появата на Халеевата комета (1P/Halley) през 1986 г. бе предшествано от твърде шумни коментари по медиите, доста от които с неточна и дори противоречива информация! Естествено, тук-там се прокраднаха и предсказания за предстоящи бедствия и дори за края на света! Всичко това като че ли внуши у мнозина очакването, че кометата ще бъде особено ярка и величествена, в блясъка запомнен от предишното й появяване през 1910 г. Тя обаче ни се представи в доста по-скромен вид, като се виждаше най-добре за кратко - от началото на март до края на първата седмица на април, появявайки се ниско на югоизток в ранните часове преди изгрева. Тогава тя премина през съзвездията Козирог, Стрелец и Скорпион, но наблюдението й бе допълнително затруднено от изтъняващия сърп на Луната, който в началото на април също бе в тази част на небето! Така в крайна сметка недообмислените наблюдателни програми на много кръжоци и отделни групи ентусиасти се провалиха! Освен това, прекаленият шум по медиите като че ли отегчи хората и когато настъпи кулминацията на явлението, мнозина вече се отнасяха с безразличие към него! Във втората половина на април Халеевата комета премина във вечерна видимост и все още можеше да се наблюдава с бинокъл, ниско на юг - югозапад, в съзвездие Хидра, до около средата на май. Тя премина през перихелия си доста по-рано - на 9 февруари 1986 г.

      Далеч по-атрактивана обаче бе кометата Хейл-Боп (C/1995 O1 - Hale-Bopp) в края на зимата и през пролетта на 1997 г., която остана в спомените на мнозина с пищната си двойна опашка (газова и прахова) в различни нюанси, ясно видими дори измежду ярките светлини на градовете! Освен това нейният път по небето бе доста атрактивен - в началото на март тя премина недалеч от мъглявината Северна америка в Лебед, а към края на същия месец видимо се приближи до галактиката М31 в Андромеда. Тя бе в перихелия си на 1 април 1997 г.

      Последната по-ярка комета бе внезапно появилата се Икея-Занг (153P/Ikeya-Zhang) през пролетта на 2002 г. Тя се наблюдаваше на запад след залеза и през бинокъл представляваше красива, трайно запомняща се гледка! Кометата премина през перихелия си на 18 март. Макар че блясъкът й остана скромен, тя можеше да се фотграфира успешно над градските светлини с неподвижен фотоапарат! Нейният път също бе атрактивен - в началото на април тя бе видимо близо до галактиката М31 в Андромеда. В първите нощи на май, през по-светлосилен бинокъл или телескоп все още можеше да се забележи изящна тънка опашка! Около средата на май кометата бе недалеч от сферичния куп М13 в Херкулес.

      Пролетните комети през 2004 г.

      В началото на пролетта имахме шанса да допълним горната хронология с още две забележителни комети, първата от които - C/2002 Т7 (Linear) любителите наблюдаваха вечер от средата на февруари до първите нощи на март. След това тази комета навлезе в дневната част на небето, където бе недостъпна, но около 13 април се появи отново. Там където метеорологичните условия позволиха, тя можеше да се наблюдава рано сутрин преди зазоряване, но съвсем ниско над източния хоризонт, за кратко и трудно. На 15 април изтънелият сърп на Луната изгря заедно с кометата и бе на около 30^o вдясно (на юг) от нея.
      C/2002 Т7 бе отново в съзвездие Риби, след като до тогава няколко пъти бе прекосила зигзагообразната граница между Риби и Пегас. На 23 април тя бе в перихелия си, с блясък около 2.5^m (звездна величина). На тази дата тя трябваше да изгрее около час и половина преди Слънцето, но облачното време над по-голямата част от страната отне възможността да я наблюдаваме. През този период, макар че бе ярка, кометата можеше да се открие трудно и само с бинокъл в изсветлялото небе на изток.
      Така T7 се виждаше до края на април, след което отново потъна в дневната част на небето, прекосявайки бързо съзвездията Кит, Еридан, Заек, Голямо куче и северната част на Кормило. В първите нощи на юни тя се появи отново, за трети път, пак във вечерна видимост - в съзвездие Хидра. Блясъкът й бе около 5^m и продължи да спада, но условията за нейното наблюдение бяха сравнително добри - тогава тя се издигна по-високо над западния хоризонт и залязваше около два часа след Слънцето. Все пак бавно гаснещото вечерно сияние затрудняваше наблюдението й и затова използването на мощен бинокъл или телескоп бе наложително. На 6 юни кометата бе най-близо до звездата "Алфард" - a Хидра. На 10 юни тя премина в съзвездие Секстант, където по-късно се изгуби сред слабите му звезди.

      Случи се така, че внезапно в пролетното небе се появи трета ярка комета! На 23 март австралийският астроном-любител Уйлям Бредфилд откри нова комета, която бе наречена на неговото име - C/2004 F4 (Bradfield) и скоро след това стана доста ярка! На 17 април тя бе в перихелия си. От България кометата на Бредфилд можеше да се наблюдава в утринна видимост след 23 април (заедно с кометата C/2002 Т7 Linear, и двете в съзвездие Риби), но настъпилото заоблачаване над страната възпрепядстваше това. Времето позволи да зърнем тази комета едва в последните утрини на април, когато бе близо до звездата Мирах - b Андромеда и вече бе достъпна само с по-мощен далекоглед. Въпреки това, върху фотографиите кометата все още се регистрираше с дълга слаба опашка!

      На 5 май, след догарянето на залеза, за пръв път от нашите ширини можеше да се наблюдава втората очаквана комета - C/2001 Q4 (Neat). Тя се появи ниско над югозападния хоризонт в залязващото съзвездие Голямо куче. Блясъкът й бе от 1^m. През следващите няколко нощи кометата се преместваше бързо на фона на звездите. С бинокъл се виждаше немного дълга опашка, която обаче се проявяваше далеч по-добре върху фотографии, заснети дори с нормални фотообективи след недълго експониране! На 10 май кометата се виждаше в Малко куче, на около 20^о над западния хоризонт, веднага след стъмване. По това време метеорологичните условия над страната отново трайно се влошиха и това попречи да наблюдаваме най-атрактивната част от нейния път - преминаването й близо да разсеяния звезден куп M44 - "Ясли" в съзвездие Рак на 14 и 15 май! На 15 май кометата бе в перихелия си.
      В последните нощи на май Q4 навлезе в съзвездие Голяма мечка, където се виждаше с бинокъл на около 45^o над северозападния хоризонт, веднага след стъмване. Опашка вече не се забелязваше. Блясъкът й бе около 4.5^m и продължи да спада. В това съзвездие кометата бе видима до около средата на юни, до когато бе достъпна с бинокъл.

      Ето че 3 години след като написах тази статия, неможах да издържа на изкушението да допълня горната хронология с появата на забележителната комета Мак Нот - C/2006 P1 (McNaught), която премина през перихелия си на 12 януари 2007 г. Тя се наблюдаваше от България до 13 януари, вечер след залеза, ниско на запад. След тази дата кометата бе достъпна от по-южните ширини, откъдето бе наблюдавана в най-атрактивния си вид! Можете да разгледате великолепни нейни снимки на адреси http://www.spaceweather.com/comets/gallery_mcnaught_page12.htm и http://msowww.anu.edu.au/~rmn/C2006P1new.htm. C/2006 P1 ще бъде запомнена като една от най-ярките комети на века.

      Други източници на информация за комети

      Днес всеки любител може лесно да намери данни за стотици комети - орбитни елементи, ефемериди, фотографии и пр., от сайтове като http://cfa-www.harvard.edu/iau/Ephemerides,   http://www.aerith.net, http://kometen.fg-vds.de, http://cometography.com и др., както и от трите български http://oocities.com/astrocalendar, http://astronomy.hit.bg и http://f-gallerries3.hit.bg/Spravka.htm. Искам обаче да препоръчам на любителите една чудесна българска книга, която може би ще откриете във вашата библиотека под заглавие "Срещи с кометите", с автори Н. Николов, В. Голев и В. Рачева. Книгата е издадена през 1986 г. и е посветена основно на Халеевата комета, но остава актуална с това, че дава чудесни отговори на всевъзможни въпроси на тема комети, каквито може да си зададе един любител! В нея е отделено внимание на физическата същност на кометите и на процесите при тяхното развитие. Представени са сведения от древни кометни наблюдения, включително и хронология на преминаванията на Халеевата комета с начало около 1000 г. пр. н. е. Освен това книгата запознава читателя с интересни факти от историята на астрономията, като много сполучливо и в непринуден стил е предадена атмосферата от времето на описаните събития!

      Фотографиране

      На пръв поглед фотографирането на комети като че ли не е проблем. Когато са слаби - около 8^m, далеч преди перихелия си или доста след него, обикновено кометите са достатъчно високо над хоризонта до няколко часа след залеза или преди изгрева. Тогава лесно можем да ги снимаме с фотографски телеобектив, прикачен паралелно към телескоп на екваториална монтировка. Както при снимане на deep-sky обекти, гидирането се извършва през окуляра с кръст на телескопа, но за предпочитане е да се води по самата комета ако нейният вид и блясък позволяват това! Процедурата по заснемането като че ли не изисква сериозна подготовка, но в последния момент можем да бъдем изправени пред неочаквани трудности:
      Кометите изглеждат най-ярки около момента на максималното си приближаване до Земята или около датата на перихелия си, стига тогава да не се намират в лъчите на Слънцето. С други думи, те са най-красиви когато са ниско над хоризонта вечер - след залеза или рано сутрин - преди изгрева. Това обаче създава някои неудобтва при наблюдението и фотографирането им! Не винаги в градските условия видимостта до самия хоризонт е добра. Може да се окаже, че е по-добре да потърсите подходящо място извън града, при отсъствието на ярки светлини и при неограничаван от високи обекти хоризонт. Може дори да предпочетете планинска местност, до която се пътува трудно и където ще бъдете лишени от някои удобства - например от мрежово ел. захранване за воденето на телескопа!
      Обикновено ярките комети лесно се фотографират с по-кратки експозиции, неизискващи дълго водене. В стремежа си да регистрирате повече детайли, вероятно и тогава ще предпочетете телеобективи, но вече по-дългата кометна опашка може да не се побере в кадъра ако работите с много дългофокусна оптика. Затова са по-удачни по-късите и светлосилни телеобективи с фокусни разстояния 135, 180 или 200 mm. Добре е при кадрирането да оставите главата на кометата в единия край (или ъгъл) на кадъра, така че опашката да го пресича по дължина (или диагонал). Бъдете сигурни, че върху снимката ще се регистрират по-слаби, недостъпни при визуални наблюдения части от опашката, затова предвидете повече място за нея!
      Ако пред вас се разкрива красива нощна панорама с далечни градски светлини, планински върхове, силуети на близки дървета и пр., можете да включите кометата в общия изглед, като снимате от неподвижен фотоапарат с нормален или широкоъгълен по-светлосилен обектив. Тъкмо тези ваши фотографии вероятно ще бъдат най впечатляващите!
      Продължителността на експозициите в тези случаи трябва да е съобразена с деклинацията на кометата и с фокусното разстояние на обектива. Обикновено времетраенето варира между 10 и 40 s при работа с нормален обектив, съответно за обекти с деклинация от 0 до 70 градуса.
      Съществува възможност да увеличите неколкократно тази продължителност, ако прикачите фотоапарата паралелно към екваториално монтиран телескоп за да водите удобно, но не забравяйте, че при воденето ще се размият изображенията на неподвижните предмети пред вас! В такива случаи можете да експериментирате с техника на затъмнение, като втори човек закрие с неголям матово черен сенник далечните светлини и другите по-осветени обекти под нивото на хоризонта. Необходимо е екранът да се придържа неподвижно на известно разстояние пред обектива - 20 до 40 см и да се внимава, той да не закрива части от небето над хоризонта! В това време спокойно можете да водите в продължение примерно на 4 - 5 минути. Няколко секунди преди края на експозицията, премахнете сенника за да се експонират градските светлини. В това време друг ваш помощник може да освети с фотосветкавица от ръка обектите от близкия план, за да се експонират те по-плътно и в цветове. По този начин върху вашата снимка ще остане леко размазан единствено самия хоризонт, което няма да е толкова очебийно. Ако прецените, че не ви е необходимо толкова дълготрайно водене, то техника на затъмнение не ви е нужна. При работа с късофокусен обектив, след водене около минута - две, неподвижните обекти няма да се окажат много размазани. Впрочем, с такъв обектив можете да експонирате около минута и с неподвижен фотоапарат от обикновен фотографски статив.
      Може би ще се запитате дали е удачно заради няколко експозиции с нормален обектив, изискващи съвсем кратко водене, да се пренася цял телескоп със статива му и всички аксесоари към него? Освен това ще се сблъскате с още един неприятен проблем: Обикноено след прикачване към телескопа, фотоапарата остава ориентиран по небесните меридиани, но спрямо хоризонта той ще се окаже неподходящо завъртян - винаги един от долните ъгли на кадъра ще остава "отрязан" от хоризонта, освен ако не сме насочили право на юг или на север! Това ще наложи не много приятното изправяне на часовата ос към зенита и едновременно ръчно водене и по двете оси!
      Вероятно ще се замислите дали не бихте могли лесно да си конструирате някаква опростена и лесно преносима установка, която да осигури нужните ви удобства? Може би тя ще ви коства няколко дни работа, но пък след това ще я ползвате дълги години и то не само при кометни снимки!

      Това наистина е възможно! Жертвайки един уикенд, успях да конструирам приспособление, което се монтира върху статив и позволява фина корекция по две оси - по азимут и алтитуда. Така фотоапарата остава правилно ориентиран спрямо хоризонта, а воденето се извършва чрез два лекоподвижни винта с фина резба, като се гидира през малък далекоглед 20x50 с обърнат образ и окуляр с кръст. Този гид закрепих над фотоапарата. Оказа се, че необходимата точност при водене на фотоапарат с нормален или широкоъгълен обектив се постига лесно при ползване на гид-далекоглед с това увеличение! Бях в състояние да коригирам насочването веднъж на всеки 2 - 3 s, но можех да си позволя почивки до 5 - 6 s, без това да се отрази на качеството на снимката. Така още първите ми пробни експозиции с трайност до 2 минути бяха успешни! Оказа се, че т. нар. "въртене на полето" - неприятен ефект, който се получава при водене от азимутална монтировка, не се проявява чувствително при експозиции до около 2 минути. Неудобно е единствено това, че се налага непрекъснат визуален контрол (гидиране) през окуляра, но за толкова кратко време процедурата не е уморителна! Предвидих и възможност чрез добавяне на един допълнителен елемент, монтировката да се накланя към световния полюс и да се превръща в екваториална. Така можех да си позволя доста по-дълги експозиции.

      Приспособлението може да се пренесе в чанта на ръка до удобно за наблюдение място и да се монтира на статив за не-повече от 4 минути. Поставянето на фотоапарата и намирането на достатъчно ярка звезда, удобна за гидиране (или на самата комета), отнема още няколко минути. Така един любител, живеещ в неголям град, може да излезе в покрайнините му с цялата необходима техника в две чанти, да заснеме няколко кадъра и да се върне за общо време около 1.5 - 2 часа!
      Няма да се задълбочавам върху конструкцията на приспособлението - ако пожелаете да си изработите такова, решенията ви ще зависят изцяло от наличните материали. Ще обърна внимание само на някои особенности, от които зависи удобсвото при работа:
      Най-добре е ако монтирате гид-далекогледа над фотоапарата, на височината на очите, с което доста ще улесните работата си в условията на нощния мрак. Тогава винтовете за корекция по двете оси и самият фотоапарат ще бъдат най-лесно достъпни за ръцете, а над гида няма да има други предмети, ограничаващи полезрението ви.
      Трябва да съобразите констрикцията и според това, фотоапарат с какъв тип визьор ще използвате! Ако например той е огледално-рефлексен - шахтов, ще трябва да помислите за начин да закрепите гида встрани, за да може да визирате удобно, гледайки във визьорната шахта отгоре.
      Шахтовите визьори имат предимството, че поради отсъствието на пентапризма, картината във визьора е по-светла, което е несъмнено предимство при работа нощем. Но фотографът тогава е по-затруднен при ориентацията на кадъра спрямо хоризонта! В това отношение визьорите с право гледане са по-удобни. Всъщност, това зависи до голяма степен и от опита на фотографа.
      Необходимо е също гид-далекогледа да е възможно по-светлосилен, тъй като дори по-бляскавите звезди се наблюдават трудно, когато са ниско над хоризонта.

      Ярките комети са видими и когато небето около тях не е съвсем тъмно - скоро след залеза привечер или малко преди изгрева сутрин. Понякога това са единствените възможни условия за наблюдение, когато кометата е ниско над хоризонта и се вижда за кратко! Можем да опитаме да намалим влиянието на светлото небе като поставим пред обектива жълт или бледожълт светофилтър. Разбира се, това ще тонира снимката в съответния цвят, но ще се откроят повече детайли от кометната опашка! При използване на черно-бели фотоматериали, този метод ще бъде още по-ефективен. Използването на оранжев светофилтър не е удачно - той би погасил голям процент от светлината на самата комета.

      Избор на наблюдателно място

      Преди да пристъпите към наблюдение или фотографиране на някоя комета, ще трябва да изберете подходящо наблюдателно място. Ако смятате да фотографирате кометата като част от общ утринен или вечерен пейзаж, ще трябва да изберете мястото особено внимателно, като се съобразите с местоположението на кометата над хоризонта около момента на заснемането, както и с разположението на другите обекти, които предвиждате да включите в кадър. Добре е ако направите това възможно по-отрано - още през деня, като отидете на оглед до въпросната местност. Ще трябва да изберете такава позиция за статива, от която небето в интересуващата ви посока (на съответния азимут и височина) да не бъде закрито от дървета, планински върхове, сгради и други високи предмети. Ще бъдете по-уверени ако знаете азимута на кометата и си помогнете с компас. Необходимо е да се съобразите също с наклона и твърдостта на терена, с вероятността местността да се окаже сред смущаващо ярки светлини или пък не достатъчно защитена от вятъра. Така веднъж уточнили позицията си, след вашето пристигане за самото фотографско наблюдение няма да губите ценно време и ще пристъпите веднага към работа!

      Другата алетрнатива - зарисовките!

      Друг интересен начини за регистриране появата на комета е чрез зарисовка. Макар често пренебрегван, този метод дава изключително добри възможности за отразяване на особености, много от които трудно биха се проявили върху фотографии! Динамичното зрение на човека и способността му да интерпретира видяната картина често са много по-стойностни и от най-добрата снимка! Така любителят може да пресъздаде в своите рисунки детайли, които преди това внимателно е обследвал през своя телескоп при различни увеличения, филтри и пр. После той може да включи и подробности от обкръжаващия го пейзаж, с което да придаде художествена стойност на рисунката си!