СТРАСТ

Не ме поглеждай с тези очи.
И не изричай нито дума.
Защото искрено боли,
когато искам, а те няма.

Не ме целувай, че гори
по устните ми твойта страст.
Кръвта в сърцето ми кипи,
над разума си нямам власт.

Не ме докосвай с тез ръце,
който карат ме да тръпна!
Защото с плачещо сърце
не бих могъл да се отдръпна.

Не ме Обичай! Че си грях
и тялото ми те желае.
Да те отблъсна не успях
и все на тебе ми ухае.

* * *

магията на любовта

Взрях се далеч напред - всичко бе бяло и диво.
Но виждах единствено теб.
Някой направил бе бяла магия.

Другото бе еднотипно и силуети
се блъскаха в сивото - не разбрах мечтите разлети,
но разбрах магията.

Толкова странно.....
Даже звездите напомняха премината диря.
Виждах галактиките,
спирално извити пак чрез магията.

И знаеш ли, моля се на Луната
да запази красотата.
Ако трябва ще пленя и зората.
Не разваляй, моляте, магията.

* * *

Носталгия

Една уморена сълза
се търкулна пред очите ми.
Като сребърна капка
се изгуби в ноща.

Затворен съм,
не виждам дори звездите,
но пък чувствам само болката
от красивия свят на любавта.

Търся светлината,
а пред мене - мрак.
Искам собствения си дом да напусна,
да изчезна някъде в далечината.

Да нося в сърцето си тъжния стих,
да няма никой,
само залезът кървав и тих.

И на любовта си красива обречен,
верен на взаимност и самота
- нищо не искам
- само малко обич и топлина.

* * *

страх от неизвестното

Звездите.....
Има и малки, и големи, ярки, тъмни;
далечни студени и горещи има звезди!!!
Има скъпи звезди, има любими,
мой, твой; вечни звезди.
А всяка вечер някой гледа своята
и твоята звезда на небосклона.
Звезди далечни, непорочни премигват ярко,...
Но има и звезди - нечакани,
ала желани от душа жадувана.
Нечакани - дочакани до мен се спряхте в мрака ми,
в тъгата ми се вляхте и огряхте ме
с невидимата си любов и доброта.
Дарихте ме с неземно щастие.
Дали заслужил съм, дали......
Звезди.....
Не бих ви заменил за нищо.
Никога и с никого.
Не бих!!!
Звезди със скъпи, нежни имена
С лица обваяни от детска доброта и нежност.
Това си ти, МИЛО ЖАБЧЕ - моята звезда!!!
ОБИЧАМ ТЕ!
Не мога да го кажа да изразя с думи
чувствата си, мислите.
Звезда,
нечакана - дочакана, зова те
от душа и моляте не ме напускай!
Бъди вечна спътница в живота ми.
Оставам твой и само твой,
и знай, че много много...
ТЕ ОБИЧАМ.

* * *

откритата любов

Не вярвах, че те има, но си тук.
Така добра, тъй нежна, влюбена вярна.
И на земята вече няма друга,
защото себе си в теб намерих.

Открих отдавна притъпени струни
на нещо нежно, чисто и добро,
което се зарежда помежду ни,
като прекрасна птица в стоплено гнездо.

Усещам нещо силно. То ме души.
Едно красиво, диво сладко чувство в мен!
И аз се давам кротко и послушно,
на влюбеното си сърце в плен.

* * *

идването на есента

През сгорещените до край предели
премина лятото на буен кон
и ей вихрушки - луди - полудели
достигат до самия небосклон.

Листа разтварят жълти парашути
и слизат на студената земя,
а на деня в първите минути
блести роса или пълзи мъгла.

В очакване на нещо по-различно
потръпвам, лъхнат от внезапен студ,
на жеравите махам с жест привичен
и "Здравей!" казвам им със глас нечут...

* * *

Лудост

Напих се от любов.
И кой от вас ще дръзне да ме съди?
Ще дойда пак задъхан,
ще се посгрея край съчките на лумналата обич.

Ще нарисувам късче ален залез,
и ще извикам палавата зима
сред лудия олтар на мойте чувства.

Там тънкостенна нежност ще избухне
сред тишината дествена и бяла.
А аз в очите ти ще бързам тайнствен,
във дъжд откраднат ще се скрия.

И само в нестинарския ни огън
две съчки жадно ще си шепнат.

* * *

обичта на моя дух

Иконите са много стари
и гледат с кроткост и любов;
блести в сияние над олтара
спасителният кръст Христов.

От юг, през малкия прозорец
се спускат морави лъчи и тихо е,
а сякаш горе на ангел песента звучи.

Аз чувам я и ми е леко,
забравям всяка мисъл зла
и ме отнасят на далеко
безшумни ангелски крила.

Над пропости непроходими
лети духът ми възроден
и шепна твоето име,
и чувствам Бог, че бди над нас.

* * *

очакването

Търси ме,
ако нямаш друг приятел за другар.....
Тръгни към мен.
С походка кротка,
тъй както тръгваш на пазар.

Търси ме,
ако в миг незнаен напре в тебе любовта!
Ела при мен.
Да поиграем на споделена самота.....

Търси ме,
ако сняг и вятър на улицата те сковат.
В домът ми, като в театър,
аз сгрявам и душа, и плът...!

космическа любов

Вървя под вечните съзвездия,
опит от мирис на трева.
Какви далечини и бездни
ни разделят един от друг.

Щурците заглъхнали в зимния покой,
а горе звездни хороводи
извива сглъхналия рай.....
Трептят галактики бездънни,
космическа любов ни зове.

И мисълта за тебе лети
безсънна към непознати светове.
Така под-вечните съзвездия
ние все летим ли летим,
с крилата мисъл да възлезе
до шеметните висоти на любовта.