|
ОСТАРЯВАНЕ
Да бъде
вековечен
онзи миг,
в която
се роди
магията...
Любовта.
Бъди
свещенна
като
детски вик и
свидна,
като
мирната ни
жажда.
Часовникът
мъдрец на
своя пост
отмерва
времето за
всяка среща.
Бълбука
времето във
щедър
тост и в
сърцата ни е
по-горещо.
Но ти не
чакай
утрото,
дори не
слушай
песента на
звънки чаши.
Преди да
пеят
третите
петли,
повикай
ористта си,
без да чакаш.
* * *
СЪВЕСТ
Нощем,
по-покрива
на твоята
съвест
скита
моята обич,
нереална,
измислена,
малко тъжна,
но
истинска.
Тя върви
срещу теб и
за теб.
Тя върви
до безумие
влюбена.
Тя е
твоята
нежност и
твоята обич.
Тя е
лудата -
укорявана,
слаба
като
светлината
на лунната
четвърт
призори.
Тя върви
нощем
по-покрива,
незащитена
от падане.
А какво
от това,
че
сезонът
флиртува с
непълнолетни
звезди,
че
пространството,
наречено
ежедневие,
е пълно с
човешки
докосвания,
тайни и
съвести, или
че светът
е
субективна
игра на бяло
и черно!
Какво от
това, че на
сутринта
там-върху
покрива на
твоята
съвест,
лежи
моето
чувство,
разголено,
в
неприлична
поза,
като
смазана на
пътя котка!
Тя е
лудата.
Тя
танцува
само нощем
по-покрива.
От
хиляди
вечности.
Тя е твоя.
Тя обича.
Тя върви
срещу
себеси.
А някой
каза, че в
очите ти
трепти
светлината
на хиляди
пеперуди.
Това бях
аз!
* * *
КОТАК
Неочаквано,
по-котешки
котатакът
отиде
при котката,
непокорен
и спокоен.
С
неподвижни
очи
го
гледаше
котката
сред
подвижния
хаос на
въздуха.
Като че
нямало
стопани
и
надробено
месо,оправдано
и просто
котаракът
отиде при
котката.
Все едно,
че отиде при
себе си.
С един
удар на
лапата
котката
го погали
- отдавна
се бяха
разбрали.
И по
котешки
независими,
те си
тръгнаха
вън от хаоса,
когото
не бяха
създали.
* * *
ПОЛУЧЕНА
ЛЮБОВ
Светлината,
която ми
донесе
озарява
слънцето,
изгревът
и залезът
си ти мое
сладко
зайче.
Аз
незная
просто,
как щях
да живея без
теб,
Луната
щеше да е
мрачна,
а
звездите
тъжни и
студени.
Но сега
съм с теб
и друго
нищо не ме
интересува,
защото
моята любов
към теб
е
безгранична
и
единствена.
* * *
ОБЯСНЕНИЕ
Едни очи
не мога да
забравя,
едни очи
ме карат да
не спя,
едни очи
в сърцето ми
остават
и като
въглен
страшно ме
горят.
Прочети
мойте думи и
ме разбери
без теб
не мога да
живея
стопли ме ти,
дари ме с
обичта си
нежна,
че без
нея аз не
мога да
живея.
Как
искам да
пачувствам
нежността
на устните
ти,
като
топли
падащи
звезди.
Как
искам да
докосна
пламъка
на пръстите
ти
и не да
изгоря в
него като
стрък трева,
а да
почувствам
насладата
от любовта.
Искам да
оставя в
ръцете ти
нежно
бяло цвете
пролетно
и чисто,
за да ти
напомня,
че има
момче което
много те
обича.
|
ЖИВОТА
Звездите
ще се върнат
със
светлина да
озарят
нощта,
а ние
никога не ще
се върнем
сред
преходната
земна
красота.
Небето
всяка
сутрин ще
измива
очи в
бистрия
поток на
вечността,
цветята
ще цъфтят и
прецъфтяват,
издъхвайки
над свойте
семена,
а ние ще
растем и
остаряваме
и ще се
раждаме за
милионен
път
в
учудения
поглед на
детето,
което с
вик
пристига на
света.
Не се боя
от истината
страшна,
от
шеметния
дивен
кръговрат
на ден и
нощ, на
радост и
нещастие,
обичам
този сложен,
пъстър свят,
шегата
на живота
мимолетна,
невидимия
чар на
пролетта,
страстта
на лятото
неутолима,
въздишките
на есента и
ЛЮБОВТА,
студа на
зимата и
топлината
на любимия
човек.
* * *
ТЕЖКИЯ
ПЪТ
Вървя с
неуверени
стъпки
по пътя
изминат от
хиляди
и във
всяка
крачка
откривам
по-една
истина.
Разбрах,
че
щастието не
идва само,
не се
подарява.....
Трябва с
нещо да го
заслужиш
- с
безсънни
нощи над
книгата,
с
безсънна
вяра в
хората...
За да не
се
превърнеш
в
сборник с
тъжни
разкази,
трябва и
в скръбта да
откриваш
началото
на едно
тръгване,
Вървя с
търсещи
стъпки по
пътя,
изминат
от хиляди и
във всяка
крачка
откривам
недокоснато
късче
земя...
* * *
МОЕТО
СЛАДКО
ЗАЙЧЕ
Би ли
танцувала,
ако те
поканя да
танцуваме?
Би ли
бягала
без да се
обръщаш
назад?
Би ли
плакала,
ако ме
видиш
разплакан?
И би ли
спасила
душата
ми
доверчива?
Би ли
потреперила,
ако
докосна
устните ти?
Би ли се
засмяла?
Моля те
кажи ми?
А би ли
дала живота
си
за този
когото
обичаш?
Вземи ме
в обятието
си довечера.
Аз мога
да бъда твоя
герой,
зайче
мое
най-обично.
Мога с
целувки да
накарам
болката
да изчезне
жабчеее.
Ще бъда
винаги до
теб.
Можеш да
ми отнемеш
дъха.
Би ли се
заклела,
че
минаги ще
бъдеш моя?
Би ли
излъгала,
би ли
бягала,
криейки
се?
Прекалено
много ли съм
затънал?
Ума ли си
загубих?
Не ме
интересува!
Ти си тук
тази вечер.
О, зайче,
аз
просто
искам да те
прегърна.
Просто
искам да те
прегърна.
Прекалено
много ли съм
затънал?
Ума ли си
загубих?
Не ме
интересува!
Ти си тук
тази вечер.
Аз мога
да бъда
твоят герой,
зайче
най-красиво.
* * *
ИСТИНАТА
ЗА МОЯТА
ЛЮБОВ
Дали ме
чакаш още
там
-на моста
без път
и под
звезда без
име?
Не знам.
Защото
казах
някога:
-Пусни ме,
моя любов!
И влязох
в теб,
като в
светилище
опасно.
През
твойте
омагьосани
зеници,
през
блясъка на
твоята
сълза
аз
влязох в теб,
моя любов...
И днес
разбирам,
че се
блъскам в
свят на
огледала.
Твойта
душа ме
отразява,
моя любов.
От теб ме
гледат
мойте очи.
Във
всяка твоя
фибра
се
оглеждам - ту
великан,
ту
смешен
малчуган.
Загубвам
се и в себе си
се убрям
- и няма
изход
отражението
ми с разбити
устни.
И вече
никога
неще
изляза аз от
теб,
моя
любов, мое
сладко
жабче.
* * *
САМОТАТА
БЕЗ ТЕБ
Целуваш
ме и
заминаваш
на път
далечен и
тъй труден.
Сам
оставам и
чакам
миг да се
завърнеш.
Парфюмът
ти усещам,
да те
целуна
искам, а те няма,
ръка
протягам, но
къде си?
Кото
мираж
изчезваш,
щом те
пожелая.
Бъди до
мен - сърцето
моли,
люби ме -
тялото
изрича.
Върни се,
но не ме
оставяй,
защото
те обичам.
|