ЛАЗЕР - съкращение от английския израз Light Amplification by Simulated Emission of Radiation - усилване на светлина чрез стимулирано излъчване на лъчение.
Най-общо, лазерът се състои от оптично прозрачен цилиндър, в единият край на който е поставено огледало, а в другият - полупрозрачно (полуотразяващо) огледало. Цилиндърът може да е от рубинов кристал с примеси от хром, от стъкло с подходящи примеси или съд запълнен с инертни газове - хелии и неон, въглероден двуокис и др., в чиято среда става оптично "напомпване" на атомите до възбудено състояние (т. нар. обратна населеност на средата) чрез импулсна ксенонова лампа, разположена около цилиндъра. Стимулираните светлинни вълни, излъчени при връщането на атомите от възбудено в основно ниво, се отразяват няколкократно между двете огледала, при което интензивността им нараства лавинообразно. Така усилени, те напускат системата през полупрозрачното огледало.
Съществуват и полупроводникови лазери (във вид на светодиоди и др.), излъчващи лазерна светлина в инфрачервената (галиев арсенид) и във видимата област, при пропускане на електрически ток през тях.
Лазерната светлина се отличава от обикновената със следните особености:
1. Тя е монохроматична (едноцветна);
2. Лазерната светлина е кохерентна, т.е. нейните светлинни вълни са синфазни;
3. Лазерната светлина е поляризирана, т.е. електричните вектори на светлинните й вълни трептят само в едно направление, перпендикулярно на посоката на разпространение (вижте поляризация на светлината).
Тези особености определят свойството на лазерната светлина добре да пренася енергията, с възможност да я фокусира в много малка област, например с цел постигане на високи температури. Това свойство е с най-голямо практическо приложение. Освен това особеностите на лазерната светлина я правят приложима в холографията, при различни интерферометрични измервания и др.
Вижте също:
Дифракция и интерференция на светлината;
Луминесценция (фосфоресценция и флуоресценция);