ХОЛОГРАФИЯ
Холографията е метод за получаване на обемни изображения на обекти, без помощта на фокусираща система (обектив), чрез използване на кохерентна (лазерна) светлина. Наименованието идва от гръцките думи holos - "цял" и grapho - "пиша".
Принципът, на който се основава метода е следния:
Успореден сноп лазерна светлина осветява обекта и малко плоско огледало, поставено близо до него. Диаметърът D на снопа трябва да е достатъчен, за да осветява обекта и огледалото. Светлината отразена от огледалото се нарича опорен светлинен сноп. Той е също успореден, т.е. с плоски фронтове на светлинните си вълни. Отразената от неравната повърхност на обекта светлина обаче не е успоредна и нейните вълни пресичат опорния сноп под различни ъгли, създавайки в полето пред камерата сложна интерференчна картина. Част от тази картина се заснема върху фотоплаката във фокалата на камерата, във вид на гъсти сложно преплитащи се линии, експонирани в местата на интерференчните максимуми, оказали се в равнината на филма. Тази "плетеница" може да се наблюдава под микроскоп, след като се прояви негатива. По време на експозицията е необходимо установката (камерата, обекта, опорното огледалце и източника на лазерна светлина) да бъде абсолютно неподвижна - при пълно отсъствие на каквито и да са вибрации! Освен това интензивността на светлината от опорния сноп трябва да е близка до интензивността на светлината, отразена от повърхностите на снимания обект - ако е необходимо, първата се намалява с филтри.
Гледан с невъоръжено око срещу дневна светлина, експонираният негатив (холограмата) е равномерно плътен и в него не се забелязва никакъв образ или се наблюдават области, дисперсиращи светлината, като в познатите ни холограмни стикери. Ако обаче разгледаме холограмата срещу лазерна светлина със същата дължина на вълната, като тази с която сме снимали, ще видим триизмерният образ на обекта, свободно плуващ в пространството пред нас. В този случай лазерната светлина дифрактира през гъстата плетеница от линии на холограмата като през дифракционна решетка и създава в полето между нея и очите ни сложна интерференчна картина, като тази, получена при заснемането на обекта. С други думи в холограмата е "записана" информация за начинът, по който светлината се е отразявала от повърхностите на обекта, а следователно и за формата му.
Интересно е да се знае, че ако отрежем дори малка част от холограмата и я разгледаме в лазерната светлина, отново ще видим целия образ на обекта, т.е. във всяка част от холограмата се съдържа информация за целия образ!
Принципът използван в холографията е открит от английския физик Денис Габор през 1948 г., докато работил по усъвършенстването на качеството на изображението в електронните микроскопи. Холографията обаче започва да се прилага доста по-късно - след 1961 г., когато лазерите започват да се използват по-широко. За своето откритие Габор получава Нобелова награда през 1971 г.
Днес холографията намира широко приложение в много области, вкл. и вече при "телепортиране" на обемни изображения на хора, при конферентни връзки на далечни разстояния - лукс, който могат да си позволят някои по-богати компании.
Вижте също:
Дифракция и интерференция на светлината;
Отразяваща способност на повърхност;
Поляризация на светлината и въртене равнината на поляризацията;