Първите рефрактори с еднолещови обективи, конструирани по схемата тръба на Кеплер давали образ с много оптични дефекти - силна хроматична и сферична аберация. Било нужно да се потърси решение за подобряване на оптичната им схема.

      1695 г. - шотландският математик Джеймс Грегори (1638-1675, предложил оптичната система известна като "телескоп на Грегори") теоретично доказал възможността да се конструира двуелементен обектив-ахромат от събирателна и разсейвателна леща.

      1733 г. - англичанинът Честър Хол стигнал до извода, че двете лещи на ахромата трябва да бъдат изработени от стъкла с различни показатели на пречупване - събирателната леща трябва да бъде от обикновено стъкло (кронглас), а разсейващата - от стъкло примесено с оловен окис (флинтглас).

      Средата и втората половина на XVIII в. - Джон Долънд (1706-1761) изработва първите рефрактори с двуелементни ахроматични обективи. Той забелязал, че дублетът-ахромат не позволява пълно премахване на хроматизма - оставал т.нар. вторичен спектър. Затова конструирал по-добре коригиран трилещов обектив - апохромат, чиято изработка обаче била твърде сложна и скъпа за тогавашната ръчна технология. Най-големият рефрактор, конструиран от Долънд, бил с диаметър на обектива 10 см (4 инча).

      1808 г. - немският оптик, физик и астроном Йозеф Фраухофер (1787-1826) работи по усъвършенстване технологията за изработка на рефракторите с ахроматични обективи. Конструира машини за шлифоване на лещи и въвежда метода "радиална шлифовка". Използва сферометър за измерване радиусите на кривините на лещите и тества качеството на повърхностите им чрез допир до контролно стъкло, при което се наблюдават Нютонови пръстени. По-късно Фраунхофер работи заедно със швейцарският оптик Пиер Гуйнанд, който усъвършенства технологията за отливане на стъклени дискове (заготовки) и успява да избегне струйната структура на стъклото в тях. Най-големият стъклен диск, отлят от Гуйнанд, бил с диаметър 45 см.
      Най-големият рефрактор, изработен от Фраунхофер, е с диаметър на обектива 23 см (за обсерваторията в град Тарту, Естония). Той въвежда екваториалната монтировка на телескопите, наричана по-късно "немска", като задвижването на часовата ос ставало чрез прецизни часовникови механизми, с възможност за регулиране на скоростта на хода им!

      1839 г. - учениците на Фраунхофер, Мерц и Малер, построяват за Пулковската обсерватория (край Петербург) голям рефрактор, с диаметър на обектива 38 см (15 инча) и фокусно разстояние 6.9 м. Този телескоп и неговият двойник - 38 см рефрактор на Харвадската обсерватория в американския Кеймбридж, държат първенство сред рефракторите в продължение на 23 години. Едва през 1879 г. Мерц построил 46 см (18 инчов) рефрактор за обсерваторията в Милано.

      1846 г. - американският художник Алван Кларк (1804-1887) заедно със синовете си Алван Грейъм и Джордж, се заема със строителството на телескопи. Дотогава оптиката му е била само хоби. Кларк основава фирмата "Алван Кларк и синове" и започва строителството на висококачествени оптични инструменти.
      През 1862 г. е построен 46 см рефрактор (18 инча) за Дирборнската обсерватория в Мисисипи, с който Джордж Кларк открива спътника на Сириус по време на пробните тестове.
      През 1873 г. влиза в употреба 66 см (26 инчов) рефрактор в Морската обсерватория във Вашингтон, САЩ. С него през 1877 г. Асаф Хол открива двата спътника на Марс - Фобос и Деймос.
      През 1885 г. Алван Кларк построява 76 см рефрактор (30 инча) за Пулковската обсерватория. Но скоро след това, през 1888 г. той строи още по-голям - 91 см рефрактор (36 инча) за Ликската обсерватория на планината Хамилтън, Калифорния.
      Най-големият рефрактор - 102 см (40 инча) е построен от фирмата "Алван Кларк и синове" през 1893 г. (т.е. след смъртта на Кларк), за Йъркизката обсерватория край Чикаго.

      1900 г. - на Парижкото изложение е представен огромен рефрактор с диаметър на обектива 125 см (49 инча), монтиран неподвижно, със сидеростат пред него, позволяващ намирането на обектите. Телескопът обаче бил оценен като неефективен и след изложението бил разглобен. Оптичните му детайли се пазят в Парижката обсерватория.

      РЕФРАКТОРНИ ТЕЛЕСКОПИ-АСТРОГРАФИ:
      Това са телескопи със сложни лещови обективи, предназначени за фотографиране на области от небето и на отделни астрономически обекти, например с цел астрометрия и съставяне на каталози. За разлика от обикновените рефрактори, към астрографите се предявяват изисквания за високо качество на образа по цялата площ на астроплаката, което води до необходимост от конструиране на сложни обективи, имащи плоско фокално поле и съставени от няколко (3 до 5) лещи.
      По-долу са дадени схеми на такива обективи за астрографи, с усъвършенстването на които се е развивала и фотооптиката. Първите астрографски обективи са разработени около и след средата на XIX в.

      Вижте също:

Тръба на Кеплер;

Галилеева тръба;

Най-популярните видове телескопи според оптичните им схеми;

Телескопи системи Аргунов и Клевцов;

Кратка история на фотографията;

Камера-обскура;

Коректори на комата, коректори за плоско фокално поле;

Фотографирането - основни теоретични постановки;

Снимане през телескоп;

Фотограметрия;

Холография;

Човешкото око.