Optical Dictionary

ФОТОГРАФИЯТА - КРАТКА ИСТОРИЯ

Фотографията е метод за получаване на трайно изображение на даден обект, чрез проектиране на неговият образ с обектив върху фотографски носител - плака или филм с нанесена върху него светлочувствителна емулсия, или върху матрица.
Названието фотография идва от гръцките думи photos - "светлина" и grapho - "пиша".

За рожденна дата на фотографията се счита 7 януари 1839 г., когато френският физик и математик Франсоа Доминик Араго съобщава пред Френската академия на науките за открития от Луй Дагер и Исидор Ниепс способ за запазване на траен фотографски образ - дагеротипия.
Историята на фотоапарата обаче може би започва от времето на Аристотел (384 - 322 г. пр.н.е.), който за пръв път наблюдавал явление, познато като камера-обскура. Многократно описвана от различни учени, като Абу Али Алхазен (965 - 1039), Албертус Магниус (1193 - 1280), Роджър Бекон (1214 - 1294) и Леонардо да Винчи (1452 - 1519), но наред с това забранявана от църквата и потъвала в забрава, камера-обскура за последен път била преоткрита от Джовани Батиста де ла Порта през 1558 г. През 1568 г. Даниело Барбаро предложил малкият отвор на камерата да се разшири и в него да се постави събирателна леща, след което образът станал много по-светъл и ясен! Това всъщност бил първият фотографски обектив.
Астрономът Йохан Кеплер (1571 - 1630) предложил вътрешните стени на камерата да се боядисат в матово-черно, за да не отразяват дифузно светлината - условие, с което се съобразяват и съвременните производители на фотоапарати. Друг немски астроном - Кристоф Шайнер (1575 - 1650) конструирал през 1613 г., по идея на Кеплер, малка преносима камера с лещов обектив, с която по наблюдения на слънчевите петна, установил периода на завъртане на Слънцето и наклона на оста му към еклиптиката. През 1759 г. Ламберт поставя основите на перспективата и проективната геометрия.

По това време вече били започнали първите опити за изработване на светлочувствителни материали: През 1727 г. немският лекар Йохан Шулце открил светлочувствителността на сребърния нитрат. Всъщност, още през VIII в. Ябир Хаям пише, че изложен на светлина, сребърният нитрат потъмнява и става негоден за медицински цели. През 1737 г. швецкият химик Шеле открил, че сребърният хлорид е по-светлочувствителен от сребърния нитрат. Пак тогава англичаните Веджвууд и Дейви правят опити с хартия, напоена със сребърен нитрат. Поставена в камера обскура, върху хартията се получавал негативен образ, който обаче бързо потъмнявал когато бил изваждан на светло! Поради отчаянието от неуспехите, тези опити били прекратени.
През 1813 г. Жозеф Нисефор Ниепс започнал свои опити за запазване на образ и изнамерил метод, който нарекъл хелиография. Той използвал оловна плоча с нанесен върху нея слой лак, изготвян от асфалтов прах и лавандулово масло. Върху лаковата повърхност дълго време (часове) се експонирала полупрозрачна рисунка на слънчева светлина. Следвала обработка с етилов етер, при която различно осветените части от лака се разтваряли и измивали в различна степен. Така се образувал релефен образ (клише), който можел да се отпечатва на хартия след намазване с мастило. През 1827 г. Ниепс се срещнал с художника Луй Дагер при парижкия оптик Шарл Шевалие. След това Ниепс и Дагер обединили усилията си и усъвършенствали своите методи. Дагер работил по друг метод: просребрявал медни плочки, които после излагал на йодни пари до образуване на светлочувствителна повърхност от сребърен йодит. Съвсем случайно Дагер открил действието на живачните пари върху експонирания образ: Той затворил експонирани плочки в един шкаф, в който имало случайно разлят живак. След време открил, че образът върху плочките е станал много по-ясен! Живачните пари се наслагвали във вид на микроскопични капчици само върху осветените части на образа. След това трябвало плочката да се фиксира с горещ разтвор на готварска сол. Все още обаче за получаването на една фотография била нужна дълга експонация - около и над 20 минути, което било съществен проблем при портретни снимки! След смъртта на Жозеф Ниепс, Дагер заедно със синът на Ниепс - Исидор, продължил да усъвършенства метода и му дал ново име - Дагеротипия. През 1839 г. Араго съобщава за "новата културна придобивка на човечеството" пред Френската академия на науките. Пак през 1839 г. Фокс Талбот обявява пред Лондонското кралско общество, открит от него метод за запазване на образ върху светлочувствителна йодосребърна хартия, която обработвал с галова киселина и фиксирал с натриев тиосулфат (кисел фиксаж). През 1840 г. московският фотограф Алексей Греков конструирал фотоапарат за дагеротипия.
Скоро хартиеният негатив бил заменен със стъкло, с което била постигната прозрачност и удобство при работа. Била изнамерена белтъчната емулсия - смес от яйчен белтък и калиев йодит, очувствени към светлината със сребърен нитрат. През 1851 г. Скот Арчър заменил белтъчната емулсия с колодиум - пироксилин, смесен с разтвор от етер и алкохол. През 1861 г. Джеймс Максуел стигнал до решение за получаване на цветен фотообраз, чрез наслагване на три светлочувствителни слоя - за червения, зеления и синия цвят. През 1865 г. Патвен прави първата цветна снимка върху хартия, макар и с нетрайни оцветители. През 1873 г. д-р Медокс заменил колодиума, въведен от Арчър, със суха бромо-желатинова емулсия, с което било поставено началото на фотохимичната промишленост. Д-р Фогел добавил в емулсията някои багрилни вещества и тя станала по-чувствителна към жълтия и зеления цвят.

Но да се върнем към усъвършенстването на фотоапарата и фотооптиката.
За първи усъвършенстван фотообектив се счита конструираният от Воластън (1766 - 1826), съставен от една менискова събирателна леща и диафрагма, който рисувал по-добре в краищата на кадъра от използваните дотогава незадиафрагмирани двойноизпъкнали лещи. През 1829 г. Шевалие конструирал фотообектив от две лещи. По-късно фотооптиката се развива от проф. Жозеф Пецвал, който през 1841 г. конструирал добре коригиран от оптични аберации портретен фотообектив, с впечатляващия тогава относителен отвор 1:3.2.
През 1853 г. Леви предлага идеята, капачката на обектива, с отварянето и затварянето на която била извършвана експозицията, да се замени с падаща пластина - първообразът на съвременния фотографски затвор. През 1857 г. Каспър Шот конструира камера с възможност за фокусиране на образа. Тя била съставена от две дървени сандъчета, влизащи плътно едно в друго, като на дъното на едното бил отворът с обектива, а прозрачното дъно на другото служило за фокална равнина (кадров прозорец). Фокусирането се извършвало чрез приплъзване на двете кутии една в друга. С подобна камера е работил и Дагер.
През 1865 г. Шайнхайл конструира перископът, а по-късно - апланатът, които са симетрични фотообективи с добре коригирана дисторзия.
През 1877 г. полякът Владислав Вернерке предлага конструкция на фотоапарат, работещ с ролфилм, навит в ролкови касети. През 1879 г. руският фотограф Болдирев открива целулоида, но той не бил внедрен във фотографията тогава. През 1888 г. американската фирма Кодак на Джордж Истман пуска на пазара фотоапарат с хартиена светлочувствителна лента, а през 1889 г. - и с целулоидна лента. През 1913 г. е произведен първият огледално-рефлексен фотоапарат Ментор, а през 1934 г. - Примафлекс, с формат на кадъра 6/6 см (среден формат). През 1929 г. е произведен първият двуобективен фотоапарат Ролайфлекс, също средноформатен. През 1924 г. на пазара са пуснати първите 6 фотоапарата Лайка на фирмата Лайц, конструирани от Оскар Бърнарк (1879 - 1936). Форматът на кадъра на тези фотоапарати бил 24/36 mm, върху филм широк 35 mm, дълъг 165 см и позволяващ заснемане на 36 кадъра. От тогава този малък формат носи популярното название "лайка-формат" и е най-разпространеният днес. През 1936 г. в Дрезден е прозведен първият малоформатен огледално-рефлексен фотоапарат Кине-Екзакта. През 1939 г. се появява и първият микроформатен фотоапарат Минокс, с формат на кадъра 8/11 mm.

Информацията за първите български фотографи е доста оскъдна. Едни от тях са Анастас Карастоянов (1822 - 1880) и Георги Данчев (1846 - 1908), които са ни оставили портрети на Левски и на други наши революционери.

Развитието на фотографията е вървяло и върви успоредно с откритията и нововъведенията в различни области, като оптиката, фината механика, химията, електрониката и др.
Днес фотографията намира широко приложение във всички области на живота ни - в науката, изкуството, в медицината, медиите и пр. Според приложението си и използваните методи, фотографията се подразделя на много дялове - научна, художествена, портретна, репродукционна, инфрачервена, спектрозонална и т.н.

Вижте също:

Фотографирането - основни теоретични постановки (статия в две части);

Контактна проекция;

Камера-обскура;

Снимане в режим "макро" - в едър план и под увеличение. Снимане през микроскоп;

Снимане на открито с различни фотообективи;

Снимане през микроскоп;

Снимане през спектрограф;

Снимане през телескоп;

Снимане при светлинен недостиг - нощни снимки. Използване на преносими светоизточници;

Спектрална чувствителност на фотографските емулсии;

Сенситометрични системи ISO, ASA, ГОСТ, DIN и връзката между тях;