КАМЕРА-ОБСКУРА - букв. "тъмна стая" - тъмно помещение или кутия, в едната стена на коeто е пробит малък отвор, а на срещуположната, като на екран, се проектират обърнатите образи на обектите, намиращи се отвън пред отвора. Колкото по-малък е отвора, толкова по-контрастен е образа, но по-слабо осветен.

      Явлението "камера-обскура" е познато от векове - Аристотел (384 - 322 г. до н.е.) е наблюдавал случаи на построяване на образ през тесни отвори - сърповидният слънчев образ по време на слънчево затъмнение, проектиран в сянката на дърветата през пролуките между листата им или през отворите между преплетените пръсти на ръцете.
      Използвайки наблюденията на Аристотел, Абу Али Алхазен (965 - 1039 г.) доразвива идеята слънчевите затъмнения да се наблюдават в тъмна стаичка с отвор на тавана - това всъщност е първообразът на съвременния фотоапарат.
      Първото най-обширно описание с чертежи на явлението "камера-обскура" е направено от Леонардо да Винчи (1452 - 1519 г.), който сравнява камерата с принципа на действие на човешкото око.

      За получаване на траен фотографски образ обаче, за пръв път камера-обскура е използвана от Дагер. На 7 януари 1839г. френският учен Франсоа Доминик Араго съобщава в Парижката академия на науките за откритият от Дагер способ. Това е рожденната дата на фотографията.

      Някои фотографи и днес използват принципа на явлението при т. нар. pin-hole метод или стеноп - при тях образите, макар и с невисок контраст, не са деформирани от дисторсията.

      Вижте също: Още за историята на фотографията, Усъвършенстване на астрономическата и фотографската оптика, Фотограметрия, Холография, Фокална равнина, Главна оптична ос, Параметри на фотографски обектив, Действителен и недействителе образ, Оптчни изкривявания (аберации), Контактна проекция, Човешкото око, Светлосила, Относителен отвор.