[Художествена стойност, замисъл и композиция]
[Баналните изразни средства - как да ги избягваме]
[Претрупване на сюжета]
[Реалният обект и неговия фотообраз]
[Оттенък, наситеност и яркост на цветовете]
[Перспектива - пространствената дълбочина]
[Боке /bokeh/ - разфокусиран фон]
[Пресъздаване на блясъка от лъскави повърхнини]
[Използване на цветни светофилтри]
[Използване на поляризационни филтри]
[Използване на градиентни филтри и филтри за спец. ефекти]
[Цветови нюанси при различни типове осветление]
[Ефекти при многостранно осветление]
[Възползване от някои оптични свойства на обектите - полупрозрачност, метален блясък и др.]
[Контрастност, предаване на сенките при пряко и дифузно осветление]
[Пластичност и рисунък на фотообектива]
[Експозиционните параметри и цветовъзпроизвеждането]

      Едва ли в рамките на една статия може да се опише цялото разнообразие от техники и методи, използвани днес в художествената фотография. Тук ще спрем вниманието си върху някои по-важни принципи, които, надявам се, ще ви помогнат в композирането на вашите фотографии. Ще се спрем и на някои особенности при анализа на светотехническите характеристики за даден сюжет, което ще ви помогне в преценката на експозиционните параметри в случаите, когато желаете да постигнете различни специални ефекти.

      Докато в изобразителното изкуство, художникът има възможност да отдели достатъчно време и внимание за всеки един детайл от своята картина, то във фотографията възпроизвеждането на образа трае най-често само части от секундата. Затова най-добрия начин да постигнете желаният ефект, е като работите по предварително добре обмислен, цялостен творчески проект. В този проект трябва да бъдат включени основен замисъл, удовлетворяващо го съдържание, пространствено разположение, мащаби, светотехника, тонален и цветови баланс, различни специални ефекти и др.
      Но какво може да придаде на една фотография художествена стойност и дали вашите снимки ще имат такава? Това зависи най-вече от мотивите, с които посягате към фотоапарата, от възприятията и творческите ви способности и не на последно място - от редица обективни дадености и условия, в които се намирате. По време на реализацията на вашите проекти обаче, винаги съществува вероятност от допускане на грешки, поради невнимание или недостатъчен опит! Възможно е различни недообмислени решения и действия да помрачат очакванията ви за безупречен резултат. Затова тук ще обърнем внимание и на някои често допускани грешки, ще анализираме причините за тях и ще ви дам няколко препоръки, които биха могли да предотвратят много несполуки.

      С риск да предизвикам известно разочарование в читателя още в началото, ще предложа като първа следната препоръка:
      Ако някакъв красив изглед привлече вниманието ви и решите да го включите в съдържанието на поредната снимка, преди да приготвите фотоапарата, отърсете се за миг от обхваналия ви ентусиазъм и помислете реалистично: дали тази снимка, с така замислената композиция ще има някаква особена стойност, поради която би си струвало тя да бъде предоставена на вниманието на други хора - ваши приятели или съвсем непознати зрители! Представете си изгледа (обекта), привлякъл вниманието ви, ограден в рамка и погледнат с очите на човек, имащ разбирания различни от вашите! Дали той ще види в нея нещо красиво или познато, което да го заинтригува? Дали тази снимка не ще представлява интерес единствено и само за вас, поради някакви специфични ваши разбирания, познания или интереси? Дали красивия изглед, към който желаете да насочите обектива, не ви се струва така красив, защото е свързан с някакви вълнуващи спомени или защото отразява нещо типично, характерно за района, в който живеете? Ако е така, почти е сигурно, че тази фотография би представлявала интерес само за вас или за ограничен брой ваши близки! Затова е много вероятно тя да не притежава особена художествена стойност и да бъде потребна например само за вашият семеен фотоалбум!

      Следващата ми препоръка е свързана с някои лични впечатления, които придобих след като в продължение на години внимателно разглеждах различни фотографии и произведения на изобразителното изкуство, отразяващи красотата на природата. Тези мои впечатления желая да споделя с читателя, разбира се, без намерение да повлияя върху неговите лични разбирания и предпочитания.
      Естествено е вниманието ни да бъде привлечено от фотографии или картини на красиви пейзажи. Наистина по света има безброй прекрасни кътчета, които си струва да бъдат видяни и фотографирани. Затова неслучайно красотата на природата е сред най-доминиращите теми в художествената фотография. Но за съжаление, след многократни мои посещения в магазини, щандове и изложби, където се предлагат такива произведения, започнах да усещам някакво сходство в почерците на различните автори - фотографи или художници. Това бе нещо, което досадно се натрапваше в композицията на голям брой от техните произведения! Не след дълго разбрах и причината - тя бе следствие от стремежа почти винаги да се подчертае пространствената дълбочина на изгледа, но все по сходни начини! Например за целта на централно място се изобразява криволичеща към далечината пътека или река, някакъв мост или паднало дърво над нея и често всичко това на фона на красив залез! Или друг подобен похват: улица, криволичеща между красиви старинни къщи, отново водеща към далечината и всичко това погледнато през свод на врата или изпод надвисналите клони на дървета, създаващи усещане за поглед в тунел! Вероятно тези автори като добри ученици трайно са запомнили урока за подчертаване на перспективата, но повторението на тези техники може да убие добрите впечатления на всеки зрител, особено ако е застанал пред немалък брой подобни картини!
      Самият аз често се доверявах на тази техника, но по-късно се научих да търся по-особенните, по-уникалните форми и явления в природата, привличащи вниманието повече със същността си, отколкото например с пространственото си разположение. Така избягвах необходимостта от използване на банални изразни средства и забелязах, че идеята се предава към зрителя по-бързо и недвусмислено. След време обаче разбрах, че не съм намерил панацея за успеха - в някои случаи това също може да се окаже неефективна и досадна техника! Ето защо е необходимо колкото се може по-голямо разнообразие в идеите! Използвайте целият капацитет на вашето въображение, но и проверявайте до колко правилно е всяко едно от вашите решения, дали то ви помага да постигнете желания резултат, дали не е необходимо да изхвърлите нещо, за да опростите и конкретизирате идеята си, какво време ще е необходимо на зрителя, за да схване вложения смисъл и пр. Ако за разтълкуването на една снимка са необходими много време и обяснения, то можем с основание да се съмняваме в нейната художествена стойност (този принцип се отнася като че ли за повечето произведения на изкуството).

      Често съм разглеждал красиви фотографии с конкретен замисъл, но съдържащи толкова голямо множество обекти, че в началото правя неуспешни опити да проумея какво точно е искал да изрази авторът. В тези случаи вниманието на зрителя непрекъснато обхожда цялото съдържание, докато накрая се спре върху това, което съставлява смисъла на произведението. Но необходимо ли е това претрупване? Умишлено ли е то и каква е причината за него?
      До такова претрупване можете да достигнете неусетно, в желанието си да постигнете по-голямо разнообразие от цветове и форми, определяйки съдържанието и пространственото разположение на обектите. Изградете си умение да предусещате този излишък още във визьора, защото иначе ще го забележите чак когато държите в ръка вече готовата снимка и безвъзвратно са отминали всички възможности за преснимане на сюжета!

      Когато наблюдавате обекта на вашето внимание през визьора, опитайте да си предствите как би изглеждал той върху готовата снимка, т.е. представете си крайният резултат. Не забравяйте, че цветовете могат да не се възпроизведат съвсем точно! Това зависи от настройките на експозицията, от спектралните характеристики на светоизточника, от чувствителността на емулсията на използвания филм към различните спектрални области, от престоя между експозицията и лабораторната обработка на филма, от самата обработка, при цифровите фотоапарати - от баланса на бялото и пр.
      Ако работите с черно-бели фотоматериали, не забравяйте, че различните детайли на обектите могат да се възпроизведат в доста неочаквани нива на сивото, в зависимост от цветовете, осветеността и отразяващата им способност. Затова се опитайте да изградите у себе си умение да предусещате полусенките и тези нива в даден изглед, според съвместното въздействие на горните три характеристики. Знайте, че това е трудно, а нерядко изглежда невъзможно! Въпреки това, до колкото ви се отдава, опитайте да си представите изгледа във визьора трансформиран в черно-бяла картина. Като за начало, преценете например в какви степени на сивото ще се възпроизведат два различно оцветени и близко разположени един до друг предмета с несложна геометрия. За удобство, представете си същите изобразени върху черно-бяла снимка или видяни от черно-бял телевизионен екран.
      Дори да работите само с цветни фотоматериали, вие трябва добре да познавате характеристиките, с които може да се опише тоналният и цветови баланс в даден изглед или в неговото фотоизображение. Те са няколко:

оттенък на цветовете - това са точните положения на цветовете във видимия спектър. Всеки цвят се описва с дължината на светлинната вълна, която попадайки в човешкото око, предизвиква усещане за него.

наситеност на цвета - това е чистотата на даден цвят, т.е. неговият примес със сивото или с бялото. Често това качество се описва с изрази като "бледо", "наситено", "плътно" и др. Примери: бледожълто, бледозелено, наситеночервено.

осветеност (яркост) - това е интензитета на светлината, която дадената повърхност отразява (респ. излъчва при светоизточниците). Много често усещането за наситеността на даден цвят се определя от осветеността на съответната повърхност. Прозрачността и лъскавината на повърхностите също може да повлияе преценката за наситеността на цветовете им.

      По време на вашата практика може би неведнъж ще си задавате въпроса: какво точно не достига на фотографията, за да може тя да предаде абсолютно реалистично всички особености от оригиналния вид на обектите?
      Геометричните форми се предават доста точно. Те могат да бъдат леко изменени от дисторсията, но най-често тези отклонения са пренебрежимо малки.
      Цветовете в една снимка могат да се окажат нереални поради описаните по-горе причини, но при по-правилен подбор на осветлението, типа на фотоматериалите и начинът им на обработка, те могат да бъдат предадени достатъчно точно. Съвременните цифрови фотоапарати се справят с тази задача още по-добре.
      Пространствената дълбочина не може да се изрази абсолютно реалистично в една обикновена снимка. Този проблем е разрешен по-добре в стереофотографията и фотограметрията, където един и същи обект се фотографира от два различни наблюдателни пункта (две снимачни станции), отдалечени един от друг на определено базово разстояние. Така получените фотографии се разглеждат с помощта на оптичен прибор - стереоскоп, представляващ най-общо две зрителни тръби, през които всяко око наблюдава съответстващата снимка (лявото око наблюдава снимката заснета от левия пункт, а дясното - тази заснета от десния). Усещането за триизмерност в картината се появява в съзнанието на наблюдателя след известно време на привикване. Тези и други подобни методи намират приложение във фотограметричните измервания и картографиране, но в обикновената практика са трудно приложими.

      Пространствената дълбочина може да бъде загатната в една обикновена снимка чрез подходящ избор на зрителен ъгъл и разположение на обектите или чрез умело използване на светлинни ефекти и атмосферни явления, придизвикващи у зрителя усещане за дълбочина на изгледа. Това е така нареченото "подчертаване на въздушната перспектива". По-изразително подчертаване на перспективата може да се получи например при наличие на контрастно изобразени обекти в близък план, на фона на далечни силуети, видими през лека мъгла или зад водни пространства. Подобно усещане имаме и при ефекти с прозираща пряка светлина при снимане в контражур, с умишлено допуснати вътрешни отражения в лещите на обектива (flares), създаващи илюзията за светлинен лъч, идващ откъм светоизточника. Нерядко тези ефекти се получават случайно и понякога са нежелани.

      Има още много начини за подчертаване на перспективата, които един фотограф-любител с неголям опит използва почти без да се замисли. Като че ли по-трудна би била задачата, да се получи снимка, в която да липсва каквото и да било усещане за пространствена дълбочина! Вероятно тогава би трябвало да се заснемат няколко обекта с прости геометрични форми, отдалечени на еднакво разстояние от фотокамерата и ориентирани така, че да бъде видима само една от техните повърхнини т.е. силуетно, без никаква перспектива. Всичко това трябва да бъде лишено от какъвто и да е заден план - на фона на екран или стена, при осветление съпосочно с погледа на фотографа или пък насрещно, без наличие на полусенки, говорещи за обемността на фигурите. Сами разбирате, че за да бъде получена такава фотография ще е необходимо да се работи при условия, доста различни от естествените.
      Друг начин за подчертаване на перспективата е чрез т. нар. боке (bokeh) или разфокусиран фон (разфокусиран декор) - начинът, по който фотообектива предава обектите, намиращи се извън областта на рязко изобразеното пространство - обикновено тези от далечния план. Този ефект се среща като че ли най-често при макроснимките, където дълбочината на рязкостта е малка и често освен главният обект - цел на фотографията, всички останали са разфокусирани, предадени във вид на красиви меко преливащи светли и тъмни петна.

      Начинът на предаване на бокето зависи от качествата на обектива. Например наситеността на цветовете в него се влияе от цвета на просветляването, нанесено върху лещите и от бистротата на стъклата, от които са изработени те. Формата на диафрагмата и нейният диаметър в момента на заснемането определят размерите и доста често - контурите (заоблеността) на по-светлите петна. При снимане с напълно отворена диафрагма, бокето е най-силно изразено, с големи овални петна - тогава действащият отвор на обектива е кръгъл.

      Струва ми се, че едно от нещата, които липсват и в най-добрите фотографии е живото пресъздаване на блясъка от повърхностите с по-висока отразяваща способност. Отразената от лъскави повърхности светлина води до дифузно преосветяване на малки участъци върху снимките, което поражда красиви ефекти, говорещи положително за професионализма на автора, но дали този начин на изразяване е напълно реалистичен? Направете примерно следния експеримент:
      Изберете осветено от слънцето кътче и там по ваш вкус подредете красиви разноцветни стъклени и порцеланови съдове, накити и украшения, кристали и др., така, че слънчевата светлина да се отразява и пречупва в тях, придобивайки всевъзможни цветове. За подходящ фон можете да използвате красива картина или плат в ярки тонове, подбран съобразно цветовото разнообразие на предния план. Фотографирайте всичко това, но се постарайте и да запомните впечатленията си от тази композиция, която втъкала в себе си вашият стил и художествен усет, вероятно би била достойна за вниманието на мнозина.
      Когато получите резултатите, вгледайте се в снимката и обективно сравнете впечатленията си от нея с тези от реалния вид на подредения сюжет. Колкото и качествена да е фотографията, в реалистични цветове и с умело загатнати светлинни ефекти и перспектива, едвали ще усетите в нея истинския трепкащ блясък, вдъхващ живот на изящните стъклени форми. Не ще бъде неподправено и цялото великолепие от наситените, красиво преливащи цветове на пречупената в кристалите светлина. Наред с това, най-вероятно ще забележите области с недобра разработка - преекспонирани или недоекспонирани, поради това, че в съдържанието са били включени както силно осветени обекти с отразяващи повърхности, така и области, оставащи в сянка. Реалистичността на цветовете ще бъде повлияна от излишъка, респ. от недостига на светлина в отделните части на изгледа, колкото и добре да е била оптимизирана експозицията, дори ако сте ползвали фотоматериали с възможно най-голям динамичен обхват!

      Вероятно би могло да се говори още дълго за несъвършенствата на фотографското изображение. Тук бихме могли да обсъдим цялото многообразие от различни ефекти, породени от сложните взаимодействия между светлината и материята - поляризация, интерференция, абсорбция и пр. Би трябвало да коментираме различните свойства на фотоматериалите, технологичните особености във фотографските процеси и не на последно място - физиологията и психологията на човешките възприятия. Но дори да познаваме проблема в цялата му същност, това не би ни помогнало кой-знае колко за да преодолеем немалкото ограничения, поставени ни от законите на естеството.
      Като че ли за компенсация на тези недостатъци, ние хората имаме изградена система от възприятия, позволяваща ни да съдим за формите и пространственото разположение на обектите по техни изображения, проектирани върху плоска равнина - рисунка или снимка. Нещо повече! Ние сме дарени с асоциативно възприятие, позволяващо ни по някои често наблюдавани във фотографиите ефекти, да съдим за подробности от автентичния вид на обектите. Тези ефекти са следствие от сложните взаимодействия между споменатите вече посока, сила и характер на осветлението, наличие или отсъствие на лъскавина, прозрачност или плътност на повърхнините, разстояния до предметите, форми, профили, обемност и др. Ако в нас съществуват умения и критерии, помагащи ни в преценката на естетическата и художествена стойност на дадена снимка, то те са изградени именно възоснова на способностите ни добре да тълкуваме тези ефекти, превърнали се в своеобразни изразни средства във фотографията!

      Изхождайки от горните размишления, бих искал да отправя една препоръка към читателите, отново с риск да разочаровам по-ентусиазираните от тях:
      Ако станете свидетели на важно събитие или рядко природно явление, с две думи - на някакъв уникален момент и ако не сте изрично задължени да документирате всичко, не допускайте ценните мигове безвъзвратно да отлетят в суетене около фотографската техника! Оставете малко време и за вас, за да съзерцавате и преживеете истински това, което може би никога вече няма да видите! Вашите спомени биха били бледи и лишени от много емоции, ако наблюдавате всичко само през визьора. Не разчитайте, че снимките ще бъдат в състояние изцяло да възстановят убягналите ви впечатления! Не забравяйте, че няколкото думи от очевидец, наистина преживял кратките мигове на събитието, могат да пресъздадат неговата атмосфера далеч по-реалистично от куп набързо заснети фотографии, лишени от всякакъв коментар!

      Сега нека разгледаме някои конкретни методи, приложими по време на самото фотографиране, с които ще можете да разнообразите изразните средства при композирането на вашите снимки.

      Използването на цветни светофилтри е популярна практика в черно-бялата фотография, където чрез тях значително може да бъде повлиян контраста в изображенията на отделни обекти или области от съдържанието, в зависимост от действителните им цветове и цвета на използвания светофилтър. Ще посоча класическия пример с използване на жълт или оранжев светофилтър, при което няколко бели облачета могат да придадат доста по-буреносен вид на небето. Ефекта се обяснява с избирателната пропускливост на светофилтъра спрямо различните по цвят лъчи. В случая, филтърът пропуска жълтата и червената област от бялата светлина, отразена от облаците, но спира сините лъчи, поради което чистите участъци от небето остават недоекспонирани, контрастиращи с добре експонираните облаци.
      В цветната фотография, светофилтри могат да се използват с цел леко коригиране на цветовия баланс. Например използването на бледовиолетов филтър води до усилване на сините и червените нюанси, като същевременно намалява жълтозелените, но много изразително подчертава обектите оцветени в ярко жълто или светло зелено. С помощта на бледосин светофилтър бихте получили намалени, но ясно контрастиращи червени и жълти тонове. Разбира се, при това цялата снимка ще бъде нюансирана в цвета на филтъра, но дали това ще е недостатък или красив художествен ефект - изцяло зависи от вашия замисъл.

      След известна практика може би ще забележите, че вашите негативи се оказват преекспонирани при снимане високо в планините. Това се дължи на по-високият процент ултравиолетова светлина, попадаща в обектива. За да възпрепядствате тези лъчи, можете да използвате ултравиолетови (UV) филтри.

      С помоща на поляризационни филтри, в някои случаи можете да подобрите значително вида на фотоизображението. Тези филтри имат своиството при определена ориентация да възпрепядстват рефлектиралата и поляризирана от лъскави повърхности светлина, което позволява да се игнорират нежелани ефекти при отражения от полирани предмети, мокри или други частично отразяващи повърхности. Ефективността на филтъра зависи силно от ъгъла, под който лъскавата повърхност отразява светлината - този ъгъл определя степента й на поляризация. При много малки и много големи ъгли, светлината се поляризира по-слабо и ефекта от нейното филтриране е по-слаб.

      Трябва да споменем изключителната ефективност на тези филтри за подобряване наситеността на небесния цвят. При ясно време небесната светлина е поляризирана най-пълно в посока около 90° спрямо Слънцето. Ако гледате към небето през поляризационен филтър, във всички посоки под прав ъгъл спрямо Слънцето, то ще изглежда наситеносиньо. Преди да фотографирате, започнете да въртите бавно подвижната гривна на филтъра, докато откриете положение, когато небето във визьора е максимално тъмно-синьо. Освен, че така ще подобрите общия вид на изгледа, ще създадете условия за по-правилно определяне на експозиционните параметри (ако работите с фотоапарат с вътрешнокадрово измерване), при което показанията на светломера ще бъдат повлияни по-слабо от частично погасената от филтъра небесна светлина. Така на снимката ще получите дълбоко лазурно небе и много по-наситени цветове в целия сюжет. Ако обаче небето е бледосиньо или е налице дори само лека облачност, ефекта е доста по-слаб или се губи напълно!

      И още едно предимство: докато в черно-бялата фотография с помоща на оранжеви светофилтри можехме да усилим контраста на обекти, открояващи се на фона на небето, то с поляризационните филтри можем да постигнем това и в цветната фотография. Светлината отразена от облаците и от други обекти, извисяващи се над хоризонта (сгради, корони на дъвета и др.) най-често не е пълно поляризирана и се пропуска добре, независимо от направлението P-P' на филтъра. Ето защо с погасяването на поляризираната небесна светлина, тези обекти ще контрастират много по-добре на фона на небето.
      Поляризационните филтри имат действие подобно на това на сивите неутрални филтри, които гарантират по-добра наситеност на цветовете. Разбира се, необходимо е да се внесе корекция в експозиционните параметри според филтър-фактора, при което може да се наложи удължаване на експозицията 2 - 4 пъти или повишаване светлосилата на обектива с 1 - 2 диафрагмени числа.

      Съществуват и т. нар. градиентни неутрални светофилтри, които имат две области - прозрачна и неутрално сива, с плавно преливане между тях. С тези филтри можете да контролирате степента на експониране на различни части от сюжета, например да затъмните яркото небе над хоризонта, като оставите останалата част от изгледа незатъмнена.

      Съществуват най-различни други филтри, способни да придадат интересни ефекти във вашите фотографии. Например при наличие в сюжета на отблясъци от повърхности с висока отразяваща способност или на далечни светоизточници, с поставянето на мрежести филтри (Cross Screens) пред обектива, ще придадете на тези светлинки звездообразен вид с 4 "лъча", разположени радиално спрямо тях. Действието на тези филтри се обяснява с дифракцията на светлината покрай нишките на мрежичките им.
      Интересни ефекти с дисперсия на светлината от ярки светоизточници можете да получите ако използвате дифракционни филтри, които създават серия от няколко разноцветни изображения, симетрично разположени спрямо това на светоизточника. Тези филтри представляват дифракционни решетки с немного на брой щрихи на милиметър, които трябва да създават ефекта без да влошават чувствително качеството на фотоизображението.

      Различната цветна температура в различните часове от деня може да окаже съществено влияние върху цветовия баланс. Например сутрин и преди залез доминират повече жълто-оранжевите лъчи, придаващи на обектите характерен златист оттенък. Ярката бяла светлина около обяд влияе неблагоприятно върху наситеността на цветовете, които се възпроизвеждат по-бледи или по-сивеещи, в зависимост от наклона на повърхнините и тяхната лъскавина.

      Цвета на нанесеното върху лещите на обектива просветляване също оказва влияние върху цялостното нюансиране на фотоизображението. В някои случаи то може да бъде неочаквано голямо! За да придобиете представа за него, фотографирайте даден изглед при еднакви условия, с два фотообектива с еднакви фокусни разстояния, но имащи например синьо и кехлибарено (жълто) просветляване, след което сравнете резултатите. Към това се добавя и влиянието от оттенъка на стъклата, от които са изработени лещите на обектива.

      С помощта на отразяващи светлината бели или цветни екрани, поставени в близост до обекта, лесно и прецизно могат да се контролират светлосенките и нюансите само за някои от неговите повърхнини. Екраните могат да бъдат изработени от хартия, картон или друг материал с нелъскава повърхност, оцветена в желания цвят.
      Интересни и неочаквани цветови нюанси можете да получите, ако използвате светоизточници със специфичен спектрален състав - луминисцентни, живачни и др. Например една повърхност, изглеждаща нормално синя на дневна светлина, придобива необичаен тъмносин или наситеновиолетов оттенък ако бъде осветена с такива осветители.
      При работа с изкуствено осветление, добри специални ефекти можете да получите ако поставите светофилтри с различен цвят пред светоизточниците, така, че обекта да бъде осветен от няколко страни с разноцветна светлина. Чрез техниката на многостранното осветяване могат да се постигнат и други специални ефекти. Например неголям предмет, подходящо осветен от няколко посоки, може да хвърля върху екран, поставен зад него, няколко сенки, които чрез промяна на посоките на осветлението могат да се разположат в желан ред или симетрия. Ако светоизточниците в този случай са разноцветни, то и сенките, хвърляни от предмета, ще изглеждат разноцветни.

      Някои оптични своиства на материалите, като отразяваща способност и прозрачност, проличават по-добре при силно и многостранно осветление. Например за да подчертаете по-изразително прозрачността на неголям по размери предмет, който при нормално осветление изглежда полупрозрачен или дори плътен, разположете около него няколко огледала, така че слънчевата светлина, отразена от тях, да го осветява от няколко посоки. Тогава сенките и светлосенките по неговите повърхности ще изчезнат напълно и обекта ще изглежда като че ли вътрешно осветен от проникваща и разсейваща се в него светлина. Ако приложите този метод спрямо лъскав метален предмет със сложна геометрия, то многобройните отражения от повърхностите му ще наподобяват отблясъци от пречупена през кристал светлина. Така може да се създаде илюзията, че обекта върху снимката е частично прозрачен.

      Контраста в една фотография зависи в голяма степен от начина, по който са предадени сенките и светлосенките, което от своя страна зависи от характера на осветлението. Ако обекта бъде осветен с разсеяна мека светлина, то и светлосенките в неговото изображение ще бъдат меки и преливащи се. В портретната фотография например, омекотяване на светлината се постига чрез поставяне на тънък прозиращ плат пред светоизточника или чрез индиректно осветяване на лицето с отразена от бяла повърхност светлина. В репродукционната фотография, където сенките най-често са нежелани, обекта се осветява от няколко посоки с мощни матово-бели лампи. При работа на открито с естествено осветление, по-меко предаване на сенкте ще имаме при наличие на ярко осветени бели облаци, разпръснати по цялото небе или при слънце, прозиращо през тънка висока облачност. Обратният ефект - изостряне на изображението ще имаме при косо падаща слънчева светлина и безоблачно наситено-синьо небе.

      Има обаче още един, макар често пренебрегван фактор, определящ как точно ще изглежда вашата снимка. В предната статия разгледахме оптикогеометричните параметри на фотообективите, но съществуват още две характеристики, на които е време да се спрем: Това са пластичността и рисунъкът, давани от обектива. Доста разпространено е схващането, че "острите" обективи са по-качествени, но не е съвсем така! Изображенията предадени от тях са резки, изобилстващи от детайли, но често са някак груби - с лошо преливащи светлосенки и цветови нюанси, т.е. без пластика!
      На пръв поглед изглежда, че рисунъкът и пластиката са противоположни характеристики, но при висококласните фотообективи те са умело съчетани: Рисунъкът е способността на обектива да предава отчетливо контурите на предметите и изобщо - резките линии в сюжета, но при качествената оптика това е съпроводено с "потапянето" им в лек ореол, който скрива ненужните детайли и подчертава непрекъснатостта на линиите - създава се усещане за гладкост и изящество на фигурите. Това се постига с умишлено допусната, но добре премерена сферична аберация в схемата на обектива. Умението на фотографа да борави с диафрагмата също допринася за постигането на ефекта. Не бива обаче да се мисли, че обективите с ниска разделителна способност имат по-добра пластика - при тях "пластиката" идва от размазания образ, т.е. рисунъкът им е лош!

      Правилното определяне на експозиционните параметри е решаващо за реалистичното възпроизвеждане на цветовете в една фотогафия. Преекспонираните области в позитивното изображение се отличават със силно избледнели цветове, а недоекспонираните са тъмни, с трудно различаващи се в тях детайли. Един изглед обикновено съдържа различно осветени обекти - от тъмни по цвят и оставащи в пълна сянка, до ярки, пряко осветени от слънчевите лъчи. Фотографските светломери обикновено предлагат усреднени експозиционни параметри, съобразени с общата осветеност, за да се гарантира едно оптимално експонирано фотоизображение с преобладаващи средни тонове. Ваша грижа е обаче да доуточните тези параметри, ако желаете да подчертаете по-изразително конкретен детайл от сюжета. Например ако ще снимате ярко осветен обект на тъмен фон, внесете корекция към експонометрично определените стойности, като намалите светлосилата на обектива с една-две диафрагми или с толкова завишите скоростта на затвора. Така ще постигнете по-добра разработка само на интересуващия ви обект, който ще се откроява добре на обкръжаващия го тъмен фон. С тази цел експонометричните системи на много съвременни конвенционални и цифрови фотоапарати имат т.нар. спот-мерене - измерване на осветеността в определени точки от картината, възосонова на които се построява експозицията.

      Това са някои от методите, с които можете да предопределите вида на фотографския образ още при самото му заснемане. Много по-големи възможности обаче съществуват при цифровата обработката на изображенията. Препоръчвам на начинаещите любители да се запознаят с ръководството на някои от специализираните програмни продукти за обработка на изображения, като например Adobe Photoshop. Ако добре опознаете този или друг подобен продукт, само с няколко щраквания на мишката ще постигате ефекти, които с традиционните средства на фотографията трудно бихте реализирали. Промяна на цвета, осветеността и контраста на целия образ или само на избрани части от него, ретуширане, прибавяне на нови скенирани или рисувани обекти, надписи, съставяне на сложни монтажи чрез наслагване на изображения - всичко това е само част от възможностите на тези забележителни продукти.