[Макроснимки с удължителни пръстени или с мехови наставки]
[Макроснимки с проксарна леща]
[Някои проблеми]
        [Неудобства при липса на скачаща бленда]
        [Постигане или избягване на боке]
[Снимане през микроскоп]
        [Проблеми с определяне на експозицията]
        [Методи с имерсия]
        [Методи с кондензиране на "тъмно поле"]

      Ако вашият фотоапарат е огледално рефлексен и със сменни обективи (Екзакта, Практика, Зенит и мн. др.), вие можете да правите репродукции на снимки и документи или да снимате обекти под увеличение - т.нар. макро-снимки, използвайки няколко похвата, които ще опишем тук накратко.
      Повечето най-разпространени съвременни фотообективи имат възможност да фокусират на разстояние по-малко от 1 м, което дава възможност да снимате от близо просто "от ръка" или ползвайки репроуредби, снабдени с всички удобства - подходящо осветление, статив с настройваща се височина и пр. За да заснемете по-качествени репродукции е добре да използвате филми с по-ниска светлочувствителност, които са по-контрастни. Ако фотоапарата ви е снабден с експонометрична система за вътрешно-кадрово измерване, то ще можете веднага да определите най-точната експозиция, независимо от типа на обектива и от осветеността на обекта. Ако пък разполагате с ръчен светломер, можете с достатаъчна точност да определите експозицията, като при измерването го държите насочен към плота на репроуредбата, където лежи обекта, на височината на която сте фиксирали фотоапарата. При съмнения относно оптималността на експозицията, можете да снимате няколкократно, като след всеки път променяте стойността на диафрагмата или скоростта на затвора - т.нар. клин.

      Ако ви се налага да фотографирате обекти с малки размери в едър план, можете да използвате специални удължителни гривни или мехови наставки, които се монтират между фотоапарата и обектива, чрез резба или на байонетно окачване - в зависимост от тялото на фотоапарата. С това се удължава образното разстояние зад обектива, което позволява добро фокусиране от дистанция, много по-къса от минималната възможна, отбелязана върху метричната скала. Тук обаче можете да имате несъгласуване с някои от оптичните характеристики на обектива, който обикновено не е коригиран за работа от такива къси разстояния. В тези случаи е възможно да се наблюдава по-изразена сферична аберация или дисторсия, водещи до нееднакъв контраст на изображението по цялата площ на кадъра или до неточно възпроизвеждане на геометричните форми на оригинала.
      За да избегнете тези дефекти, а и за по-голямо удобство, можете да снимате макро, като вместо нормален, ползвате телеобектив + удължителни гривни. Така ще можете да виждате интересуващите ви обекти от по-голяма дистанция - вариант, който може да се окаже единствено възможен в редица случаи!
      Друга особенност, с която тябва да се съобразите, е изменението на относителния отвор респ. на светлосилата, вследствие новото съотношение между действащия отвор (отвора на блендата) и удълженото образно разстояние. Ще илюстрираме това със следния пример:
      Работим с обектив с фокусно разстояние 50 mm и сме увеличили двукратно това разстояние чрез удължителни гривни. Сега означенията върху скалата на диафрагмата вече няма да бъдат реални и ако зададем по нея примерно стойност 1:8, реалното съотношение между действащия отвор на обектива и двукратно удълженото образно разстояние ще бъде вече 1:16! Тогава за да отчетем разликата в светлосилата, повдигаме на квадрат знаменателите на двете дроби 1/16 и 1/8, изразяващи съответно новополучения и предишния относителен отвор, след което разделяме по-голямата стойност на по-малката. Имаме 256/64 което е както 4:1 и означава, че светлосилата на обектива при двукратно удълженото образно разстояние е намалена 4 пъти, a стойността 8 по скалата на диафрагмата, сега вече трябва да се приема като равнозначна на 16.
      Имайте предвид тези промени в светлосилата ако определяте експозицията с външен светломер, мислено или с експонометрична таблица. Но ако фотоапаратът ви е снабден с вътрешно-кадрово измерване, необходимостта от такива изчисления отпада напълно. Тогава е необходимо само да променяте плавно настройките на диафрагмата или скоростта на затвора, докато индикаторът във визьра ви посочи най-оптималната експозиция.

      Съществува и друг не толкова популярен метод за фотографиране от близо и в едър план, изискващ също работа с огледално-рефлексен фотоапарат. Той се състои в поставянето на събирателна менискова или плоско-изпъкнала леща пред фотообектива, наречена проксарна леща или проксар. Това води до скъсяване на общото (резултантното) фокусно разстояние на проксара и фотообектива взети заедно, което се компенсира със силно приближаване на фотоапарата към обекта, до получаване на ясен образ във визьора.
      Резултантното фокусно разстояние на обектива и проксара може да се пресметне по следната формула:

където d е разстоянието между проксара и фотообектива. Това разстояние трябва да бъде възможно по-малко. В практиката обикновено то е около 1 см.
      След като вече знаем резултантното фокусно разстояние и образното разстояние от фотообектива до филма (което в този случай остава равно на собственото фокусно разстояние на обектива), можем да пресметнем обектното разстояние, на което трябва да приближим фотоапарата до обекта, за да получим ясният му образ във визьора. Нека да отбележим с А търсеното обектно разстояние:

      Дистанцията А може да се скъси още, ако метричната скала на обектива се установи на някоя от по-малките си стойности. Разбира се, на практика обектното разстояние се определя експериментално по време на фокусирането.
      При този начин на работа не съществуват изменения в стойностите на диафрагмата, като наблюдаваните в първия метод, тъй като разстоянието между обектива и филма практически не се променя. Следователно отношенията между действащия отвор и това разстояние при различните стойности на диафрагмата напълно съответстват на отбелязаните върху нейната скала числа.

      Този метод обаче има много недостатъци: тъй като обикновената леща има редица оптични дефекти - сферична и хроматична аберация, астигматизъм и пр., може да се наблюдава известно влошаване на качеството на образа - нееднакво разпределен контраст по площта на кадъра, многоцветни (дисперсирани) контури на обектите - особено на тези в съседство с по-ярко осветени области, изменение на геометричните форми в краищата на изображението и пр. Тези дефекти ще са толкова по-силно изразени, колкото по-мощна е била лещата и с по-неподходяща форма. Затова ако все пак решите да работите по този начин, използвайте менискови лещи, с мощност не-повече от 5 диоптра. За предпочитане е обаче да се снабдите с фабрична двуелементна ахроматна проксарна леща, с диаметър не по-малък от този на фотообектива. Освен това снимайте с възможно най-малък действащ отвор на диафрагмата, но без да излизате извън оптималните граници на експозицията (компенсирайте високите стойности на диафрагмата с по-дълготрайни експозиции, но не прекалявайте!). Това ще намали чувствително вредното въздействие от оптичните дефекти на проксара и ще гарантира по-добър контраст на снимката.

      Освен при репродукции, можете да използвате тези два метода за да снимате в едър план всевъзможни малки обекти - при макроснимки. Можете да получите например великолепни фотографии на ярки и красиви цветя, да заснемете играта на светлината в стъклени съдове, в капчици течност или в красиви кристали - всичко, каквото въображението ви подскаже. Тези снимки можете да използвате при изработване на фотомонтажи и картички или най-малкото - да украсите подходящо с тях първата страница на вашият семеен фотоалбум.

      Някои от най-сполучливите си фотографии може би ще заснемете точно така, но е добре да се спрем и на някои трудности, с които можете да се сблъскате по време на работа:
      Един чисто технически проблем е следния: някой модели удължителни гривни нямат устройство, позволяващо нормална работа със скачащата бленда. Скачащата бленда в тези случаи е незаменимо предимство, позволяващо удобно следене на обекта във визьора по време на фокусирането. При работа с такива гривни се налага изключване на автоматичния режим на блендата (ако конструкцията на фотообектива позволява това) и преминаване на далеч по-неудобното ръчно управление. Всичко това води до големи неудобства по време на работа, съпроводени с продължително затаяване на дъх при многократните проверки на фокуса и кадрирането, особено ако се работи без статив - от ръка, или ако се следят подвижни обекти.

      Ето и още един съществен проблем: докато при репродуктивното фотозаснемане фотоапарата най-често е насочен перпендикулярно към обекта, който е плосък (документ, чертеж, фотография и пр.) и позволява да бъде фокусирана еднакво добре цялата негова площ, то сред природата се налага снимане на обекти с произволно пространствено разположение, намиращи се на различни разстояния от фотоапарата. Но при снимане от близо е възможно добро фокусиране само на обекти, еднакво отстоящи от фотообектива. Всички останали - по-близки и по-далечни - остават непренебрежимо разфокусирани. На снимките те се изобразяват като светли и тъмни овални петна - т. нар. боке (bokeh). С други думи, дълбочината на рязко изобразеното пространство относително намалява при скъсяване на разстоянията до обектите. Този недостатък е ясно видим дори когато диафрагмата е най-затворена, т.е. при възможно най-голямата дълбочина на рязкостта. За да избегнете поне донякъде проблема, въздържайте се да снимате винаги в най-едър план! Ако е възможно, снимайте малко по-отдалеч, при което оптичните дефекти са по-незабележими и дълбочината на рязкостта е относително по-голяма. Помислете, дали наистина е необходимо да се снима даденият обект непременно в най-едрия възможен план и не правите ли това само за да демонстрирате възможностите на вашата оптика? И още една препоръка: снимайте със свита диафрагма за да повишите максимално дълбочината на рязкостта. Ако и това също се окаже недостатъчно, помислете дали няма да постигнете по-добро изразяване на пространствената дълбочина, чрез умишлено допускане на боке. С това можете да подскажете по-пряко замисъла във вашата фотография, насочвайки вниманието на зрителя веднага към главният, контрастно изобразен обект. Ако пък искате допълнително да подсилите бокето, можете да понижите още дълбочината на рязкостта като отворите повече диафрагмата, но не забравяйте за компенсация да повишите скоростта на затвора!

      Има случаи, при които може да ви се наложи преснимане на негативи или фотографиране на много малки по размер обекти. Тогава можете да ползвате специални късофокусни обективи (макрообективи) или микроскопи, с които да фотографирате в мащаби от 1:1 до под няколко десетки пъти увеличение. Често обектите в тези случаи са прозрачни или полупрозрачни и се осветяват от светоизточници, разположени зад или под тях. В случаите, когато се ползва микроскоп, най-добре е окулярът му да се свали и на негово място, чрез подходящ фотоадаптер (надставка), да се монтира огледално-рефлексен фотоапарат без обектив. Така обективът на микроскопа се явява като обектив на фотоапарата. При този метод, полученото увеличение ще бъде равно на отношението между образното и обектното разстояние. Например при образно разстояние 200 mm и обектно 10 mm, увеличението ще бъде 200/10=20x.
      Друг метод е чрез монтиране на тялото на фотоапарата зад специален качествен проекционен окуляр (фотоокуляр), който по подобие на използвания в астрономическата оптика метод окулярна проекция, препроектира с изправяне образа построен от микрообектива, във втора фокална равнина - тази на фотоапарата.

      Често поради непредвидимата прозрачност или отразяваща способност на обекта, възникват трудности при правилното определяне на продължителността на експозицията. Данните за мощността на светоизточника, за ефекта от усилването на светлината от кондензора и светлосилата на микроскопския обектив трудно биха могли да се използват за някакви по-сигурни изчисления. Тогава ни остават само два начина да се справим с проблема: да направим серия снимки с различни експозиционни времена при различна прозрачност на обекта, придобивайки така опит за работа с конкретния обектив и светоизточник или да използваме фотоапарат с вътрешно-кадрово измерване. Тогава проблемът отпада напълно, стига осветеността на обекта да е достатъчна за да позволи определяне на валидно експозиционно време.
      Съществува обаче голяма вероятност това условие също да не е на лице и поради по-голямата плътност на микроскопския препарат, да не може да бъде успешно измерена експозиция. Тогава могат да се заснемат няколко пробни кадъра (клин) по следната примерна методика:
      При загасен светоизточник се отваря и задържа затвора на положение "В" (със жило), или на "Т", изчаква се около секунда за да утихнат всички вибрации, породени от докосванията и отката на огледалото на фотоапарата, след което се включва светоизточника за определено време, през което се извършва самото експониране. Този интервал може да варира от няколко секунди до няколко десетки секунди - според плътността на препарата и според вашата субективна преценка. Следва загасяване на светоизточника и затваряне на затвора.

      Друг метод за решаване на проблема е използването на допълнително странично осветление, в това число и импулсно (с фотосветкавица). Този метод обаче може да доведе до неочаквани резултати, тъй като посоката и силата на осветлението оказват съществено влияние върху вида на обекта. Контролирането на допълнителното осветление се затруднява, когато обекта (микроскопския препарат) е прозрачен или полупрозрачен. При изполване на импулсно осветление контролът е още по-затруднен или дори невъзможен, поради непредвидимите светлинни ефекти, породени от силния импулс: попадения на ярка отразена или пречупена светлина върху филма, поява на отблясъци от странични повърхности, дифузни отражения от вътрешността на тубуса и пр. За да се осъществи по-добър контрол в този случай е препоръчително в близост до фотосветкавицата да се разположи постоянно светеща лампа, която да осветява обекта по време на визуалния контрол от същия ъгъл, от който ще го освети мощният импулс при заснемането.

      Има случай, в които трябва да се заснемат изключително дребни обекти при увеличения над 60 пъти. Тогава се прибягва до т. нар. имерсионен метод, при който върху покривното стъкло на микроскопския препарат се накапва вода и челната леща на микрообектива влиза в контакт с нея (водна имерсия) или същото се прави с кедрово масло (маслена имерсия). Микроскопските обективи за тази цел са специални - имерсионни и се бележат с HI. Този метод гарантира добро качество на образа при голямо увеличение, без бликове и с висок контраст, тъй като чрез течността, имаща показател на пречупване близък до този на стъклото, обекта става част от оптиката на самия микроскоп!

      Въпреки тези методи, понякога и най-големите увеличения не позволяват да се различат някои ситни детайли - дребни микроорганизми в капка вода, подробности от вътрешния строеж на клетките в клетъчна тъкан и др. Има метод, чрез който могат да се регистрират такива детайли, но не и формата им! Това става, като обекта се осветява със силна странична светлина, докато се наблюдава на тъмен фон - т. нар. "кондензиране на тъмно поле". Постига се със специален тъмнополев кондензор, монтиращ се под предметната масичка на микроскопа, но ефекта може да се постигне добре и със силно странично осветление от лампа с отражател или кондензорна оптика пред нея. Така дребните детайли се наблюдават като светещи точки на тъмния фон, при което може да се съди само за количеството и разположението им.

      Използвайки тези методи, можете да получите много успешни снимки на различни интересни кристални структури, клетъчни тъкани и други обекти с интересна микроархитектура, заснети с увеличения от няколко десетки до над 100 пъти. Ще се уверите, че този начин на снимане дава големи възможности не само при решаването на различни специални задачи, но може да намери приложене дори в художествената фотография.

      Вижте също темите Лупа, проектиращ обектив и микроскоп и Ъглова и числена апертура, разделителна способност на микроскоп - теория на Аббе.