Използването на халогении лампи или фотосветкавици е обичайна практика за всеки фотограф. В репродукционната, портретната и в други области на фотографията се работи изцяло при изкуствено осветление. В статията "Основни теоретични постановки" 1-ва част обяснихме начинът, по който се осъществява синхронизирането на затвора на фотоапарата с фотосветкавицата. В "Художествена фотография" обсъдихме някой методи, приложими при работа с изкуствено осветление, чрез които можете да получите различни специални ефекти. В "Репродукционна фотография и фотомикрография" също разгледахме методи с използване на изкуствено осветление, приложими във фотомикрографията. В допълнение на всичко това ще се спрем на най-важните особености, с които трябва да се съобразяваме при работа с преносими осветители.

      В "Основни теоретични постановки" 2-ра част разгледахме основните фотометрични величини и обяснихме връзката между тях. Там се запознахме със закона на Кеплер:

т.е. че осветеността е право пропорционална на интензивността на светоизточника и обратно пропорционална на квадрата на разстоянието до него. Познаването на тази зависимост е от голямо значение за правилното определяне на експозиционните параметри, при работа с преносими осветители. Върху корпусите на много модели фотосветкавици можете да видите таблица, подобна на следната:

      Тук е дадена връзката между светлочувствителността на използвания филм, разстоянието до обекта и стойностите на диафрагмата, съобразени с мощността на фотосветкавицата. Знаем, че в тези случаи ефективната експозиция се извършва по време на светлинния импулс и че фокалните затвори се установяват в режим, при който в момента на импулса, целият кадър е открит.

      Един пример:
      Работим с филм 100 ISO (21 DIN) и ще фотографираме обект, отстоящ от фотоапарата на 2 м. Според справката с таблицата, трябва да работим с диафрагмено число 1:8. Ако увеличим двойно разстоянието до обекта, би следвало да повишим четирикратно светлосилата на фотообектива, като отворим диафрагмата на 1:4.

      Неведнъж говорихме за влиянието на спектралните характеристики на светоизточника върху цветовия баланс във фотоизображението. Препоръчително е използването на светоизточници със спектрални характеристики близки до тези на слънчевата светлина или съответстващи на условията, при които е удачно използване на филми за изкуствено осветление.
      Мощните халогенни лампи са едно добро решение. Някои модели фотосветкавици обаче излъчват леко синкава светлина, която е причина обектите в бяло да изглеждат на снимките синеещи! Този ефект може да се намали чрез поставяне на бледожълт светофилтър пред излъчвателя. Някой модели фотосветкавици са фабрично коригирани и имат жълтеникав цвят на стъклото пред рефлектора.
      Излъчващата площ на светоизточника (неговите ъглови размери) оказва голямо влияние върху контраста в изображението. Мощна, но малка по размер лампа би изострила много контраста, докато един близко разположен светоизточник с голям и меко разпръскващ рефлектор, би придал по-правилно светлосенките, с което по-сполучливо ще се подчертае обемността на фигурите. В студиини условия най-често се прилага осветление от няколко поосоки, например главно, осветяващи 3/4 от обекта, контурно и фоново (амбиентно). Така по-прецизно се контролира осветеността на различни детайли от обекта, както и посоката и плътността на сенките.
      Често се практикува работа при индиректно осветление, чрез отразяване на интензивната светлина в бяла нелъскава повърхност - екран, стена или таван. Прекаленото омекотяване обаче може да лиши предметите от техните сенки, което създава плоско изображение - със силно намалена дълбочина и изразителност.

      Един проблем при използване на импулсно осветление е появата на неподходящи сенки зад обектите или на непредвидими отблясъци (бликове) при отраженията на светлината от лъскави повърхности. За да контролирате поне отчасти вида на образа, добре е близо до фотосветкавицата да монтирате постоянно светеща лампа, осветяваща обекта от посоката, от която той ще бъде осветен импулсно при експозицията. Така по-сполучливо ще предотвратявате нежеланите бликове и сенки. Много са случаите, когато поради този проблем използването на импулсно осветление е неуместно. Един пример:
      Правим документална фотография на колекция от метални предмети с различни форми. Изискванията са за високо качество на изображението, в което трябва да се виждат ясно всички детайли по повърхността на експонатите. Фотосветкавицата би предизвикала отблясъци от изпъкналите метални повърхности, които биха воализирали много детайли в снимката. Освен това зад предметите биха се появили сенки, дублиращи техните контури. Почти съпосочната с погледа на фотографа светлина от фотосветкавицата не би могла да подчертае добре обемността на фигурите. Ясно е, че ще използваме лампи, осветяващи колекцията ако е необходимо от няколко посоки, като чрез внимателен подбор на силата и ъгъла на светлината ще се стремим към по-реалистично предаване на всички специфични особености на експонатите.

      Едни от най-впечатляващите резултати, които можете да получите с вашият фотоапарат, са особено красиви нощни снимки, заснети без използване на фотосветкавица или други осветители. Може би неведнъж сте се замисляли, възможно ли е да се заснемат стотиците многоцветни светлини на нощния град, угасващите пурпурни сияния на залеза или други обекти и явления, видими сред обгръщащия ги нощен полумрак?
      Да, това е възможно! Вероятно сте забелязали, че в единият край на скалата на експозиционните времена (скоростите на затвора) са отбелязани символите "B" и "T" (или само "В"). Ако скалата бъде установена на значението "B", при задействане на затвора, той ще остане отворен докато държите спусъка натиснат. Ако установите значението "T", затворът остава отворен до повторното задействане на спусъка или до неговото ръчно връщане в изходно положение. Тези по-особени режими са предвидени за да можете да осъществявате експозиции с произволно времетраене - няколко секунди, минути или дори часове.
      Както вече знаем, при по-слаба осветеност на обектите се задава по-продължителна експозиция или се работи с по-отворена диафрагма. Ако снимаме в полумрак, това естествено означава, че работим в условие на силен недостиг на светлина. Следователно е необходимо да зададем експозиция с по-голяма продължителност, например от порядъка на няколко секунди или минути!
      Като свой първи експеримент, опитайте се да заснемете нощните градски светлини, така както изглеждат те от вашата тераса или прозорец. За целта закрепете неподвижно фотоапарата върху перваз или тринога, така, че във визьора да виждате интересуващия ви изглед. Отворете диафрагмата максимално - на 2 или 2.8, според възможностите на фотообектива и с установен режим "B" или "T" на затвора, направете експозиция с продължителност между 5 и 30 секунди - преценена според яркостта на светлините пред вас. Не се притеснявайте, че ще сгрешите в преценкаа си!
      За да избегнете размазването на образа при сътресенията от по-резките докосвания до фотоапарата и от сработването на неговия затвор, преди началото на експозицията, поставете пред фотообектива тъмен непрозрачен заслон от картон или от друг лек материал, но без да го допирате до обектива. След като отворите затвора, откриите фотообектива като премахнете заслона пред него и в този момент отчетете началото на експозицията. Когато измине предвиденото време, закриите отново фотообектива със заслона и после затворете затвора. По време на самото експониране са недопустими каквито и да са докосвания и размествания на фотоапарата. Използвайте режима "T" вместо "B", за да избегнете случайни вибрации при ръчното задържане на спусъка. Ако вашият фотоапарат не разполага с такъв и се налага да използвате режима "B", задръжте спусъка с жило. Съобразявайте се и с други причини, предизвикващи вибрации - най-чести са нестабилност в триногата и по-силен полъх на вятъра. Силната странична светлина в близост до фотоапарата също е недопустима. Закривайки фотообектива със заслона, внимавайте последният да не бъде осветен от светоизточник, намиращ се зад вас (затова е най-добре заслонът да бъде матово-черен).

      Ако ползвате цифров фотоапарат, първо се уверете дали той има възможности за снимане с дълги експозиции! Много от по-евтините модели цифрови фотоапарати са с ограничена максимална продължителност на експозицията до около 1 секунда. Това обаче е крайно недостатъчно за получаване на качествена нощна снимка! В това отношение дори старите конвенционални фотоапарати имат ред предимства пред много модели цифрови! Освен това, нерядко нощните снимки, заснети с цифрови фотоапарати, са с повишен шум! Много по-сполучливи снимки с малък цифров фотоапарат можете да заснемете вечер - след залеза или рано сутрин, когато небето е тъмно-синьо и нощните светлини са вече (или все още) запалени!
      Разбира се, тук изключвам наистина качествените скъпи модели цифрови камери, които имат възможност за снимане и в условията на нощен мрак.

      Така с няколко думи може да се опише методиката на заснемане на този вид снимки. Уверявам ви, че получените резултати ще бъдат повече от задоволителни, но не забравяйте да уведомите фотографа, който ще изработи позитивните копия, за по-особения характер на тези ваши кадри. Често при тяхното откопиране е необходимо допълнително вплътняване на позитивния образ. Нерядко това е съпроводено с повече проби и за съжаление - понякога с недоволството на колегите от фотостудията! За да избегнете тези проблеми, както и субективният фактор при откопирането, можете да използвате цветен позитивен филм и след проявяването му да изработите диапозитиви.

      Използвайки опита си от този експеримент, можете да получите великолепни вечерни панорами на градските светлини, например на фона на догарящия залез или на красиво осветени облаци около изгряващата Луна и всичко друго, каквото въображението ви подскаже. Можете да експериментирате с различно времетраене на експозицията според вашата преценка, в зависимост от яркостта и броя на излъчващите обекти. Не забравяйте елементарното правило: по-слабо светещи (или осветени) обекти - по-дълготрайна експозиция и обратно.

      Вече споменахме за задължителното условие фотоапаратът да е неподвижно закрепен по време на дългата експозиция. Но какво ще стане, ако в това време в обхвата на фотообектива се появи движещ се светещ обект? Не бързайте да прекратявате експозицията! Движещият се обект ще изчертае върху негатива своята траектория, която ще вдъхне повече динамика във вашата фотография. Подобни ефекти можете да получите например ако в обхват попаднат светлини от движещи се автомобили или от ниско прелитащи самолети. Интересна сложна и многоцветна плетеница от траектории можете да получите ако снимате фойерверки по време на илюминации.
      Ако желаете да подсилите тези ефекти, можете да удължите експозицията до няколко минути, като не забравяте реципрочно да свиете диафрагмата. Така поради повишеното времетраене на експозицията, нараства вероятността в полезрението на фотообектива да навлязат повече движещи се обекти, а техните светлинни траектории ше се получат по-удължени, описващи сложни фигури. Така например ако експонирате нощна панорама в продължение на 5 минути, всички главни шосета и по-оживени улици, влизащи в обхват, ще се появят върху вашата снимка ярко осветени.
      Цветовото разнообразие е друг фактор, от който зависи успехът ви. Ясно е, че ако в обхвата на обектива попадат само синкаво-зеленикавите светлини от обикновените улични осветлители, то вашата снимка след време ще ви се стори скучна и еднообразна. Търсете по-голямо цветово разнообразие, като включвате в сюжета светлина, излъчена от обикновени лампи - от прозорци на жилища и др., в чиито спектри преобладават повече жълтите и оранжеви цветове. При възможност, включете привличащите вниманието наситеносини, зелени или виолетови светлини от светещи рекламни табла и други цветни светоизточници, които рязко контрастират с обичайните градски светлини.

      Един проблем, пред който почти винаги ще бъдете изправени, е правилното определяне на експозиционните параметри. Някой модели светломери позволяват да се измерват успешно експозиции в полумрак, с времетраене до няколко часа, но вероятно такъв не ще бъде на ваше разположение, а такива продължителни експозиции на практика рядко се налагат. Няма точно правило как да се определя експозицията, тъй като в обхвата на обектива винаги ще има обекти с различна осветеност или яркост. Тогава е необходимо да съсредоточите вниманието си на тези от тях, които биха определяли най-добре съдържанието на вашата снимка. Знайте, че винаги върху снимките ви ще има обширни тъмни области, редом до нормално експонирани обекти (сгради, дървета, части от улици и др.) и преосветени изображения на ярки светоизточници. Въпросът е, чрез вашата преценка да постигнете по-естествен баланс между тия отделни части от изгледа! Би било добре, преди да монтирате фотоапарата и да отворите затвора, да се вгледате в изгледа пред вас и да опитате да си представите как биха изглеждали върху готовата снимка отделните детайли от картината, като осветеност, форми и цветове! Преценете дали някои много ярки светоизточници няма да воализират с ореолите си близките осветени от тях обекти! Дали еднакво осветените области в изгледа са достатъчно равномерно разпределени, за да се получи една по-пълна картина, съдържаща достатъчно на брой добре експонирани обекти. Помислете и за евентуални светлинни ефекти, вследствие вътрешните отражения в лещите на обектива, породени от попадаща в него по-силна светлина от близки лампи. Тези ефекти наподобяват лъчи, идващи от дълбочината на изгледа и подчертават много сполучливо перспективата, но могат да доведат до неприятни изненади, ако се регистрират неподходящо върху образите на други обекти.

      Вероятно още при първите си експерименти ще бъдете приятно изненадан от това, че върху снимките ви добре се изобразяват много на брой слабо осветени обекти, които са убягнали от вашето внмание по време на предварителния оглед! Причината е, че при този метод на фотографиране вие по-красноречиво от всякога използвате интегриращата способност на фоточувствителната емулсия или матрицата, т.е. това, че вплътняването на фотоизображението е функция на времето. Използването на по-светлочувствителни филми и повишаването на светлосилата на фотообектива допълнително усилват този ефект, но заедно с това нараства вероятността да се получат преосветени изображенията на по-ярките обекти. Затова ако трябва да дефинираме метод за правилно определяне на експозицията, бих използвал израза компромисна преценка - според различно осветените детайли от картината. Ако обекта, който фотографирате, е рядко наблюдавано явление или трудно достъпен изглед, направете две или повече фотографии (клин) с различни настройки на експозицията, като след това не се колебайте да подредите в съседство готовите снимки. Знайте, че върху всяка от тях добре ще се виждат детайли, които в останалите ще бъдат по-неправилно експонирани.

      Един пример:
      Фотографираме нощните светлини на отдалечен град, от планински връх. Работим с филм 200 ISO. Правим две експозиции: с диафрагмено число 1:2, при времетраене 2 мин. и с диафрагмено число 1:4, при времетраене 1 мин. И двете снимки ще бъдат успешни, макар че втората е 8 пъти по-слабо експонирана (четирикратно намалена светлосила на обектива по двукратно скъсена експозиция). На първата снимка градът ще изглежда като едно голямо, почти непрекъснато светло петно, на фона на което се открояват само най-ярките светлини. Различаването на отделни сгради или улици обаче ще бъде затруднено, поради обгръщащия ги светъл воал. На втората снимка ще се виждат много отчетливо всички светоизточници, а също и осветените от тях близки обекти. Като цяло обаче градът ще изглежда разпокъсан на групи светлини, вероятно с обширни тъмни участъци между тях. Възможно е нощните светлини във втората снимка да се получат нереално зеленикви, поради специфичния спектър на живачните улични осветители и недостатъчното експониране. Това няма да е така в първата снимка - там те ще изглеждат ярко бели или със съвсем лек жълто-зеленикав оттенък.

      Вече говорихме за компромисните преценки при избора на експозиционни параметри, но компромисите не свършват с това! По-горе препоръчахме удължаване на експозицията, с цел регистриране на повече траектории на движещи се светоизточници. Но свиването на диафрагмата трябва да бъде съобразено с яркостта и скоростта на движещите се светлини или с тяхното време на живот. Ако диафрагмата бъде свита прекомерно, това ще позволи достатъчно удължаване на експозицията, но траекториите на по-бързите и слабо светещи обекти ще се окажат недоекспонирани. В този случай, основен проблем при преценката на диафрагменото число е непредвидимата скорост и яркост на движещите се обекти. В галерията с нощни снимки в този сайт можете да разгледате няколко фотоса, в съдържанието на които са включени траектории от фойерверки и гръмотевични разряди. При реализирането на подобни проекти, със сигурност ще се сблъскате с гореописания проблем, решението на който може да изисква отново компромис - между броя на регистрираните траектории и степента на експонирането им.

      При нощната външна фотдграфия е възможно реализирането на някои специални ефекти, които могат да придадат допълнителна красота на снимките ви. На някои от тях ще се спрем тук.

      Един интересен ефект е придаването на звездообразен вид на изображенията на ярките светоизточници. Понякога можете да получите този ефект без да сте го желели, но във всички случай това ще бъде една приятна изненада! Може би тогава ще забележите, че броят на "лъчите" в короновидното хало около образа на светоизточника е равен на броя на пластинките на диафрагмата. Деиствително тя е причината за този красив ефект. Когато диафрагмата е леко свита, до толкова, че добре да се оформи многоъгълният й отвор, част от влизащата в обектива светлина дифрактира покрай краищата на пластинките. Така вече отклонена от първоначалната си посока, тази светлина попада върху филма встрани от образа на светоизточника. Ако вашият обектив е с максимален относителен отвор 1:2 или 1:2.8, то ефекта може да се прояви при стойности 1:4 или следващи. При напълно отворена диафрагма, нейните пластинки остават скрити и действащия отвор на обектива е кръгъл, при което ефектът не се получава. Трябва да се отбележи, че появата на този ефект е трудно предсказуемо. Дали изобщо той ще се прояви или не, зависи от яркостта на светоизточниците, от тяхното ъглово отстояние от главната оптична ос, от дебелината, профила и лъскавината на ръбовете на пластинките на диафрагмата и пр. Най-добре ефекта се прогнозира след придобит опит при работа с даден фотообектив.

Обикновена снимка и спектрография на нощни светлини.       Спектрографията е получена след поставяне на триъгълна призма пред обектива. Ясно се вижда разликата между накъсаните спектри на металоживачните улични осветители и непрекъснатите спектри на обикновените лампи с нажежаема жичка, видими през прозорците на домовете. По-долу е представена оптична схема на установката, с която получих тази спектрография.

      Има още много начини за получаване на по-артистични снимки на нощни панорами: чрез използване на разноцветни светофилтри, чрез наслагване на няколко изображения върху един и същи кадър, при снимане по време на интересни природни явления, при симетрии чрез отражения от водни повърхности, "водни пътеки" срещу ярки светоизточници и др.
      Тези фотографски методи ви дават изключително широко поле за изява. Всеки ваш експеримент ще води до някакви резултати - повече или по-малко сполучливи, но винаги поучителни, прибавящи по нещо към вашият практически опит.

      Вижте също темата реципрочност на експозицията и грешка на реципрочността - ефект на Шварцшилд.