Понякога ни се случва да наблюдаваме интересни панорами от планински върхове, които ни смайват с красотата си и остават за дълго в нашите спомени. Може би точно тогава бихте посегнали към фотоапарата в желанието си да запечатате тези прекрасни изгледи, като бихте желали вашите снимки да отразяват възможно най-реалистично цялото вълшебство, откриващо се пред вас. Тук ще се спрем на някой особенности при снимането на панорами, откриващи се от височини в посока към обширни равнини, градове или към морския хоризонт. Ще разгледаме някои похвати, с помощта на които можете значително да подобрите качеството на този вид фотографии.
      Преди да пристъпите към самото фотографиране, трябва да обърнете внимание на светотехническите характеристики в изгледа, откриващ се пред вас. Например ако условията са такива, че в обектива попада пряка слънчева светлина (в контражур) или слънчеви отражения от добре отразяващи повърхнини (водни пътеки, стъкла на прозорци и др.) и не вземете това под внимание, възможно е големи участъци от вашата снимка да се окажат преосветени. За да избегнете това, можете да изчакате известно време, докато пречещите слънчеви отражения се изместят в страни или просто вие променете мястото си. Ако обаче желаете да включите тези преки светлини като красиви светлинни ефекти в сюжета, ще бъде необходимо да прецените добре настройката на фотоапарата без да се доверявате пряко на показанията на светломера. Oбикновенно в такива случаи се съкращава времето на експозицията няколко пъти или се свива диафрагмата за да се намали ефекта от "заслепяването", но точно с колко, зависи от силата на пряко попадащата в обектива светлина. Възможно е да направите две или повече замервания със светломера, като едно от тях е в посока на силната пряка светлина, а другите - някъде настрани, към обекти или в посоки, имащи осветеност сходна с тази на по-тъмните части от изгледа. Естествено е да получите съществени разлики в резултатите от тези измервания, затова по ваша преценка можете да зададете експозиция с по-оптимални междинни стойности.

      Избледняването на цветовете на отдалечените към хоризонта обекти, придаващо им сиво-синкав оттенък и често водещо до очертаване само на техните силуети, е друг проблем, с който трябва да се справите. Ефекта е причинен от изпаренията и запрашеността в ниските слоеве на атмосферата, поради които далечните планини изглеждат сини, но и равнините, гледани от високи планински върхове, също изсветляват към далечината. Това може да доведе до неочаквани неприятни изненади в панорамните ви снимки. Ако снимате с черно-бял негатив, избледняването може да се намали чрез бледожълти, жълти или оранжеви светофилтри, поставяни пред фотообектива, но при работа с цветни фотоматериали, това естествено би довело до нереално оцветяване на фотографиите в жълто. Ще ви дам две препоръки, как да намалите ефекта от избледняването в такива случаи, без да ползвате поляризационни филтри или други специални средства:

      Снимайте панорамите си при възможно най-ясно време, при добра видимост и наклон на Слънцето над хоризонта от около 30 до 60°, преди или след обяд - съобразно посоката, в която ще снимате, така че светлината да идва зад вас и да бъдат осветени добре страничните повърхности на отдалечените обекти - стени на сгради, склонове на възвишения, брегове на реки и пр. При това сенките подчертават обемността на фигурите и пространственото им разположение. Типичното оцветяване в златисти оттенъци рано след изгрева или непосредствено преди залеза, при наклон на Слънцето около и под 20°, допринася за по-доброто открояване на ярко осветени детайли в синеещата далечина. При това обаче, не бива да забравяте за понижената цветна температура, която води до нереално жълтеникаво оцветяване на пряко осветените обекти, както и до неправилно цялостно цветопредаване във вашите снимки - в тъмни синкаво-сиви тонове.

      Втората ми препоръка е да ускорите времето на експозицията 2 или дори 4 пъти, особено ако работите без ултравиолетов (UV) филтър, или да намалите светлосилата на обектива също толкова като свиете диафрагмата. Това ще оптимизира цветовата наситеност на обектите в далечния план - тези, виждащи се близо до хоризонта, но ще доведе до недоекспониране (потъмняване) на предния план. Най вероятно обаче ще ви се наложи да помислите за компромисен вариант в зависимост от светлинните характеристики на изгледа и целта на снимката ви.

      При снимане от много високи планински върхове обаче, избледняването и воализирането на хоризонта дори при много ясно време с отлична видимост, представлява сериозна пречка за наблюдение или фотографиране на отдалечени обекти. Обикновено погледът не достига самия хоризонт, който остава забулен в лека сиво-синкава мъгла, дори ако небосвода над вас е лазурно-син. Тази лека мъгла се вижда най-ясно при залез, когато слънчевият диск почервенявайки потъва в нея. Тогава тя придобива лек розов, а по-късно плътен сиво-лилав оттенък, докато в това време небето над вас гори в жълто-оранжевите нюанси на залеза. За да намалите ефекта от воализацията през деня и за да получите възможно по-детайлни снимки, можете да използвате телеобективи с фокусни разстояния от 100 до 300 mm. По-малкия ъглов обхват на телеобективите (поради който обикновенно се игнорира напълно близкият план или хоризонта), намаляването на времето на експозицията и по-големият мащаб на изображението, допринасят за постигането на оптимална цветова наситеност, дори при недобро осветление или при големи разстояния до обектите. При това ефекта на избледняването намалява чувствително. Повишаването на скоростта на затвора е препоръчително и поради това, че при дългофокусните обективи, всяко, дори минимално потрепване по време на експозицията, води до непренебрежимо размазване на фотообраза. Такова потрепване може да се появи при нестабилност в статива, при по-силен порив на вятъра (нещо обичайно за високопланинските условия), при отката на огледалото и затвора на SLR-фотоапарата и пр.
      С телеобективи могат да се заснемат много интересни изгледи към градове и селища, при което поради по-големият мащаб на изображението и скъсената перспектива, се създава илюзията, че виждате снимания район "като на длан".

      Ще разкажа по-подробно за един мой фотоексперимент, който проведох през есента на 1996 г. от връх Караборун, Драгоевска планина, южно от гр. В. Преслав.
      Тогава заснех по няколко кадъра с нормален, широкоъгълен и с три телеобектива, с фокусни разстояния съответно 180, 300 и 1100 mm. Като обект на вниманието ми бяха гр. В. Преслав в подножието на върха, археологическия резерват и оставащият далеч на североизток гр. Шумен.
      Направих по две снимки със широкоъгълен обектив Flektogon auto 2.4/35 в посоки към градовете Шумен и Преслав, като всяка първа от тях бе според показанията на светломера - скорост 1/125 s при диафрагмено число 1:16, а всяка втора - с четири пъти съкратено време на експозицията, т.е. скорост 1/500 s при същата диафрагма. Работех с филм 100 ISO при слънчево време, с лека висока облачност и наклон на Слънцето около 50° на югозапад, оставащо зад мен. Същият експеримент направих с нормален обектив Pentacon 1.8/50.
      Като рзултат, всяка втора от тези снимки (тези със съкратената експозиция) бяха с по-добра цветова плътност на обектите от далечния план. Виждаха се ясно отделни сгради в градовете, очертанията на Шуменското плато бяха по-ясни, а в долината на р. Камчия добре се виждаха пътища, малки реки и други обекти.
      Заснех и няколко фотографии с два от телеобективите - тези със 180 и 300 mm фокусно разстояние, при което бях затруднен от силния вятър, придизвикващ люлеене на установката. Поради по-малкият ъглов обхват на телеобективите, никакви обекти от близкия план не можеха да бъдат включени в сюжета. Първо снимах с телеобектива с f=180 mm. За да задам по-правилна експозиция, направих едно контролно замерване с ръчен светломер като го наклоних надолу, така че в обхвата му да не попада светлина от небето. С измерените стойности - скорост 1/125 s и диафрагма 1:16, направих една снимка. Следващия кадър заснех с 4 пъти по-голяма скорост на затвора - 1/500 s и точно той се оказа най-сполучлив, с най-реалистични цветове! Освен това, заснех един кадър със скорост 1/60 s и бленда 1:11, опасявайки се, че поради по-големия ъглов обхват на светломера спрямо този на телеобектива, е възможно експонометричните данни да се окажат повлияни от светлина, отразена от близки обекти, непопадащи в обхвата на обектива. Тези ми опасения обаче се оказаха напълно погрешни и снимката се получи преосветена, с избледнели цветове.
      С така описаните настройки и в същия ред снимах с обектива с f=300 mm (Таир-3С 4,5/300). С него вече не можех да обхвана целия град и затова направих две снимки на различни части от него и една на археологическия резерват. Тези снимки се оказаха по-ефектни, в по-реалистични цветове. Градът на тях изглеждаше като че ли е фотографиран от птичи поглед - от позиция, намираща се някъде над самия него! Косото осветление и сенките подчертаваха много добре обемността на сградите и тяхното разположение, но като цяло перспективата бе силно скъсена.
      За мен най-важният фотоексперимент бе тоя с мощния огледално-лещов телеобектив MTO 1000А (менисков Касегрен с f=1100 mm, f/10.5). Поради голямото фокусно разстояние се надявах да получа добри снимки на отделни обекти в града и в археологическия резерват под мен, но се сблъсках със следните трудности:
      Първият проблем бе, че поради ветровитото време, не можех да гарантирам никаква стабилност на установката. Поради големия мащаб, даван от телеобектива, всеки порив на вятъра водеше не просто до трептене на образа във визьора, а направо до неговото излизане от обхват, който сега бе само 1.3x2°. Можех да се надявам само, че по време на самата експозиция, установката случайно ще се окаже за миг в покой и затова снимах повторно, като се надявах поне един от кадрите да е без забележимо размазване! Друг сериозен проблем бе фокусирането във визьра. Предпочетох да не се доверявам на скалата за разстоянието, особено когато снимах сравнително по-близките обекти от археологическия резерват под върха. Не знаех до колко правилно би било ако просто фиксирам скалата на безкрайност, имайки предвид малката дълбочина на рязкостта при това голямо фокусно разстояние. Не знаех и точното разстояние по въздушна линия до археологическия резерват и до града. Mожех само да предполагам, че са съответно около 3,5 и 5 км, но при няколкократните пробни фокусировки на различни обекти в археологическия резерват, винаги установявах метричната скала на положение, малко преди знака за безкрайност! При фокусирането бях улеснен от далечни слънчеви отражения в прозорците на някои сгради в града. Снимах със скорост 1/250 s при постоянното отношение 1:10.5 (тези обективи нямат бленда), като получих оптимална цветова наситеност. Като че ли ефекта от избледняването на цветовете при този голям мащаб намаля до толкова, че не бе необходимо да повиша скоростта на затвора според втората си препоръка описана по-горе! Не бе така обаче когато фотографирах част от гр. Шумен. Поради значително по-голямото разстояние до него - виждах го почти на самия хоризонт, избледняването на цветовете се отрази на снимката и тя се получи много бледа, с неясни силуети. Още тогава предвидих вероятността от този резултат и снимах повторно през UV филтър, което доведе до неизбежно тониране на образа в лек бледожълт оттенък, но значително се подобри неговата плътност и контраст.

      С това приключих експериментите си, които се оказаха доста поучителни. Възоснова на тях и на други подобни, мога да дам още няколко препоръки:

      Желателно е когато снимате, Слънцето да бъде някъде зад вас, освен ако не искате да включите в сюжета различни светлинни ефекти с контражур, с прозираща пряка светлина, с красиви залези и пр.
      Много добре обмислете настройките на експозицията, като имате предвид всички светлинни характеристики на изгледа. Ако е необходимо, коригирайте някои от настройките при използване на светофилтри или обективи с ъглов обхват, различаващ се значително от този на външния светломер (ако ползвате такъв). Затова е добре в тези случаи да ползвате фотоапрати с вътрешно-кадрово измерване.
      Постарайте се да гарантирате максимална стабилност на фотоапарата по време на експозицията, особено ако снимате с телеобективи. Убедих се, че доста забележимо размазване на фотоизображението се наблюдава дори при работа с телеобективи с неголеми фокусни разстояния, от порядъка на 200 - 300 mm, когато се снима "от ръка" - без статив или от лоша опора. При възможност използвайте по-голяма скорост на затвора, но не и с цената на прекомерно отваряне на блендата - не задавайте стойности например под 1:5,6, водещи до ограничаване на и без това малката дълбочина на рязко изобразеното пространство, характерна за телеобективите.
      Когато снимате панорамите си, не използвайте прекалено късофокусни или прекалено дългофокусни обективи. В първият случай има вероятност, намиращите се в далечината обекти да се окажат в толкова умален вид, че да не се различават добре! Възможно е цели селища да се губят в далечината и да се наложи вие да гадаете къде и какво се вижда! Във втория случай рискувате да получите не особено качествена снимка на някакъв определен обект или група обекти, с което излизате извън смисъла на понятието "панорама"! Според мен, достатъчно добри фотографии могат да се получат с обективи, с фокусни разстояния от 35 до 60 mm и няма особен смисъл от използване на телеобективи, с фокусни над 300 mm! Можете да направите поредица снимки с нормален или широкоъгълен фотообектив, чрез последователно завъртане на фотоапарата с известно застъпване на кадрите, като после софтуерно съедините отделните изображения в една дълга панорама, показваща например изглед във всички посоки - на 360°.

      Не забравяйте, че фотографията освен всичко друго е и изкуство! Тя ви дава възможност да проявите творчество при определянето на темата, смисъла и съдържанието на всяка ваша снимка. Тук обаче, за разлика от някои други изкуства, творчеството трябва да се съчетае с определени технически умения, поради което е необходимо поне бегло да познавате някои физични закони, за да можете добре да боравите със светлината. Именно това съчетание между вашите творчески способности и многостранни знания от една страна и съвременните технически средства от друга, ви дава неограничени възможности за реализиране на нови, още по-интересни идеи.